Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Това бе паузата, от която тя се нуждаеше. Моментна, но достатъчна, за да се обади на Рокър. Тя извади радиостанцията си и се наведе напред, заслонявайки се от тълпата.

— Господин комисар! – извика в микрофона.

В първия момент се чу изпукването на статичното електричество. След това гласът на Рокър проехтя в говорителя.

— Какво, по дяволите, става, капитане? Звучи ми като бунт. Вече се организираме и ще нахлуем сега, за да те измъкнем от.

— Не! – отвърна остро Хейуърд – Ще стане кървава баня!

— Тя говори по радиостанцията си! – изкрещя Тод – Предателка!

— Сър, чуйте ме. Изпратете трийсет и трима души. Точно трийсет и трима. И онези ченгета под прикритие, които използвахте за разузнаване, онези, облечени като последователите на Бък? Изпратете един от тях. Само един.

— Капитане, нямам представа какво…

— Замълчете, моля и ме чуйте. Бък трябва да изиграе Страстите Христови. Такъв вижда себе си. Той е жертвеният агнец на Ню Йорк. Няма друго обяснение за поведението му. Тъй че ние трябва да играем по свирката му, да го оставим да изпълни ролята си. Ченгето под прикритие, то е подставеното лице, той е Юда и трябва да прегърне Бък. Чувате ли ме, сър? Той трябва да прегърне Бък. А след това ченгетата влизат и му слагат белезниците. Направете го, господин комисар и няма да има никакъв бунт. Бък ще тръгна мирно. В противен случай…

— Но защо само трийсет души? Няма да са достатъчни, за да…

— Трийсет и трима. Колкото са били в римския отряд.

— Вземете радиостанцията!

Някой блъсна Хейуърд Тя се завъртя, заслони радиостанцията си.

— Да не искате да ми кажете, че Бък се мисли за…

— Просто го направете, сър. Веднага…

Някой блъсна силно Хейуърд в гърба. Тя изтърва радиостанцията си и апарата полетя към тълпата.

— Оръдие на мрака!

Хейуърд нямаше представа дали Рокър я бе разбрал. Нещо повече, тя дори не знаеше как щеше да реагира тълпата. Бък може и да имаше свой сценарий, но дали щеше да го изтънява това обезумяло множество?

Погледна към Бък, които вече преминаваше през множеството.

— Направете път за войниците на Рим! – извика тя. – Направете път! – И посочи на югозапад, знаеше, че полицаите щяха да дойдат оттам. Беше удивително: хората се обърнаха, погледнаха. Самият Бък се обърна. Стоеше спокоен и висок в очакване на драмата да започне.

— Ето ги, идват! – извикаха отнякъде – Ето ги, идват!

Настана объркване, боричкане, всички започнаха да се въоръжават с камъни и сопи. Неочаквано Бък вдигна ръце и се опита да каже нещо. Шумът поутихна.

— Той ще говори! – извикаха хората. – Тишина всички , тишина!

Бък започна с дълбок, проникновен глас:

— Направете път на центурионите!

Думите му изненадаха всички. Някои стиснаха по-здраво импровизираните си оръжия, други погледнаха през рамо към приближаващите полицаи. А трети гледаха Бък, не бяха сигурни дали са го чули добре.

— Така трябва да бъде! – извика Бък. – Време е да се изпълни онова, което пророците са предсказали. Направете път, братя мои и сестри, направете път!

Викът бе подет, отначало нестройно, а след това с растяща убеденост.

— Направете път!

— Не им се противете! – извика Бък – Пуснете оръжията! Направете път на центурионите!

— Направете път на центурионите!

Бък разпери ръце и тълпата започна колебливо да се разтваря пред него.

Докато наблюдаваше, Хейуърд усети прилив на кръв в крайниците си. Планът й действаше. Вниманието на тълпата се бе отклонило от нея. Само адютантът Тод изглежда не приемаше промяната. Все още погледът му се стрелкаше между нея и Бък, отново и отново, сякаш искаше да улови безумието на мига, за да промени посоката на действието.

— Предателка! – излая той към нея.

Точно в този момент фаланга полицаи изтичаха иззад далечните дървета към тях. Рокър, в крайна сметка, наистина бе разбрал. Минаха през външния кръг на множеството, бутаха и тласкаха с щитовете си. Но след увещанията на Бък множеството вече отстъпваше.

— Пуснете ги да минат! – извика Бък с разперени ръце.

Ченгетата вече се носеха по голата морава, събаряха палатки и изблъскваха настрани изостаналите последователи на Бък. Когато излязоха на празното пространство пред палатката на Бък, последва миг на паника и борба. Тод вдигна камъка си, чертите на лицето му бяха изкривени от ярост

— Ти направи това, кучко…!

Камъкът полетя и удари косо Хейуърд по слепоочието. Тя залитна назад, падна на колене, усети топлата струйка кръв.