Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Графът се изсмя сухо.

— След смъртта на Кътфорт вашите просташки таблоиди свършиха отлична работа по биенето на тъпана и докарване хората до полуда. Беше перфектно. И Булард рухна. Изгуби си ума. И тогава дойде colpo di graziа [52] Последният (решителният) удар. – Б.пр. обадих му се и му казах, че съм успял да анулирам договора с Луцифер.

Фоско плесна доволен с ръце. Като го гледаше, стомахът на Д’Агоста се преобърна.

— Той отчаяно се стремеше да узнае как. Казах му, че съм открил старинен ръкопис, в които се обяснява, че дяволът понякога приема подарък вместо човешката душа. Но подаръкът трябва да бъде наистина уникален, някаква голяма рядкост, нещо, чиято загуба ще се отрази на човешкия дух. Казах му, че за целта съм пожертвал своя Вермеер. Горкият Булард направо лудна. Каза, че нямал Вермеер, нищо ценно, освен яхти, коли, къщи и компании. Помоли ме да го посъветвам какво да купи, какво да дари на дявола. Казах му, че то трябва да бъде нещо уникално и скъпо, предмет, от чиято загуба ще обеднее целият свят. Казах му, че не мога да го посъветвам той, естествено, не знаеше, че аз знам за Стормклауд – и че едва ли притежава нещо, което дяволът би поискал, че аз самият съм извадил късмет да притежавам картина на Вермеер, защото дяволът със сигурност не би приел моя Караваджо!

Фоско избухна в смях, като се сети за хитростта си.

— Казах на Булард, че дяволът трябва да получи подаръка си веднага. Трийсетгодишнината на първоначалния ни договор наближаваше Гроув и Кътфорт бяха вече мъртви.

Той не разполагаше с достатъчно време, за да се сдобие с нещо толкова рядко. Напомних му, че дяволът може да вижда душата му, че няма начин старикът да бъде измамен, че онова, което ще му предложи, трябва да го задоволи, инак душата му ще гори завинаги в пъкъла.

— И точно тогава той рухна и ми каза, че притежавал много рядка цигулка – страдивариус на име Стормклауд – дали тя ще свърши работа? Отвърнах му, че не мога да говоря от името на дявала, но се надявам заради него, че ще я приеме. Поздравих го, че е извадил такъв късмет.

Фоско замлъкна, за да лапне още едно парче сочно месо.

— Аз, разбира се, се върнах в Италия по-рано, отколкото ви бях казал. Бях тук дори преди Булард да пристигне. Изрових един стар гримоар от библиотеката си, дадох му го и му казах да следва ритуала и да постави цигулката в прекъснатия кръг. А той ще бъде в безопасност в собствения си непрекъснат кръг. Но трябва да отпрати цялата си прислуга, да изключи алармената система и тъй нататък – дяволът не обича да му пречат. Горкият глупак изпълни всичко, което му наредих. В ролята на дявала изпратих Пинкетс, който си е същински дявол – в това мога да ви уверя. С всичките театрални ефекти подходящото облекло. Той взе цигулката и се оттегли, докато аз използвах своята машинка, за да се освободя от Булард.

— Но защо е била необходима машината и цялата театрална бутафория? – попита тихо Пендъргаст. – Защо просто не го разстреляхте? Вече не е било необходимо да ужасявате жертвата.

— Това бе заради вас, скъпи приятелю! Това бе начин да се раздвижи полицията да ви задържа по-дълго в Италия. Където ще е по-лесно да се отърва от вас.

— Дали ще е лесно да се отървете от нас, остава да видим.

Фоско се изкиска беше в отлично настроение.

— Вие очевидно смятате, че имате нещо, с което да търгувате, иначе не бихте приели поканата ми.

— Точно така.

— Каквото и да имате, то няма да е достатъчно. Можете да се смятате вече за мъртви. Познавам ви по-добре, отколкото си мислите. Познавам ви, защото сте като мен. Ние много си приличаме.

— Нямате си представа колко грешите, графе. Аз не съм убиец.

Д’Агоста с изненада забеляза, че лицето на Пендъргаст леко поруменя.

— Не сте, но бихте могли да бъдете. То е у вас. Виждам го.

— Нищо не виждате.

Фоско приключи със стека си и се изправи.

— Вие ме смятате за зъл човек. Наричате цялата тази история безчестна. Но помислете какво постигнах. Спасих от унищожение най-великата цигулка на света. Попречих китайците да пробият планирания щатски антиракетен щит, премахнах заплаха за милиони ваши сънародници. И на каква цена? Животът на един педераст, на предател и на продуцент на популярна музика, които пълни света с боклуците си – безбожна душа, която разрушава всекиго, до когото се докосне.

— Не включихте нашил живот в тази сметка.

Фоско кимна.

— Да. Вас и онзи нещастен свещеник. Наистина е достойно за съжаление. Но ако трябва да ви кажа истината, бих пожертвал стотици за този инструмент. На света живеят пет милиарда души. Но има само една цигулка Стормклауд.