Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Пендъргаст кимна едва доловимо.

— Учените на Булард разбрали, че решението на този проблем се крие във формулата на Страдивари за лака. Можете ли да си представите? Виждате ли, ключовият елемент в лака на Страдивари е в това че след години свирене, в него се образуват милиарди микроскопични пукнатини, прекалено малки, за да бъдат видени с просто око. Те са феноменално ефективни в олекотяването и придаването на топлота на звука на цигулките страдивариус. Това е и причината, поради която на цигулката трябва да се свири редовно, в противен случай пукнатините започват да се срастват. Булард е проектирал високотехнологично покритие за онези китайски ракети, което да върши същата работа – покритие с милиарди микроскопични цепнатини, които да омекотят вибрациите при навлизането в атмосферата. Но е трябвало да изясни каква точно е физиката защо тези пукнатини и цепнатини правят онова, което правят. Трябвало е да узнае как се разполагат триизмерно в лака: как влизат в допир с дървото, колко широки, дълги и дълбоки са; как се свързват помежду си.

Фоско замълча за известно време, колкото да хапне още и да сръбне от виното си.

— За да го стори, Булард се е нуждаел да разреже страдивариус от златния период. Всяка цигулка от този период би му свършила работа, но нито една не се продавала – особено пък на него. И точно тогава на черния пазар се появила Стормклауд. Ей такава работа!

Д’Агоста го гледаше, изпълнен от противоречиви чувства – на отвращение и на невяра, а графът избърса червените си и мазни устни с прекалено голяма салфетка. Всичко му се струваше ужасно, невероятно.

— И сега разбирате, Пендъргаст, защо се наложи да стигна чак до такива крайности. Само от сделката с китайците щеше да спечели елин милиард долара. Още повече щяха да паднат, когато препродаде технологията на сума горящи от желание купувачи. Аз трябваше бързо да взема цигулката, преди да я е унищожил. Той вече я бе докарал в италианската си лаборатория, където бе пазена от наистина непробиваема охрана. И точно тогава ми хрумна тази идея. Да използвам единственият лост, с който разполагах: нашата първа и единствена среща преди трийсет години. Да наплаша Булард дотолкова, че сам да предаде цигулката!

— Като убиете останалите, които са присъствали на представлението с извикването на дявола.

— Да. Да убия Гроув, Бекман и Кътфорт и да направя така във всеки от случаите да изглежда, че дяволът най-накрая е дошъл за душите им. Бекман изглежда бе изчезнал, тъй че ми оставаха само Гроув и Кътфорт. Само двама. Трябваше да го направя крайно убедително. Булард бе невеж грубиян с малко религиозни импулси. Трябваше да ги убия по такъв уникален и ужасяващ начин, че и полицията да се обърка, да предизвикат всякакви слухове за дявола – и най-важното – да убедят Булард. Трябваше да се използва топлина, разбира се. И точно затова измислих своето малко устройство. Но това е друга история.

Той млъкна, за да отпие от виното си.

— Подготвих много внимателно сценария за убийството на Гроув. Започнах с обаждане, за да му разкажа обезпокояваща история за ужасно посещение, което съм имал, как се боя, че Луцифер идва за нас, заради церемонията отпреди години, че трябва да направим нещо. Отначало той бе скептично настроен, затова накарах Пинкетс да направи малко специални сценични ефекти в къщата му. Странни звуци, миризми и други подобни. Забележително е как няколко такива ефекта могат да подкопаят убежденията дори на най-невежите хора. Той започна да се страхува. Предложих му някакво изкупление за греховете му: така се стигна до онази странна вечеря. Заех му своя любим кръст. Горкият глупак ми даде ключовете за къщата си, кодовете на алармената система – всичко, от което се нуждаех.

Смъртта на Гроув подейства великолепно. Почти веднага Булард ми позвъни. Бях се погрижил всичките ми разговори да се провеждат през непроследима карта. Продължих да играя ролята на ужасения граф. Казах му за страните неща, които са ми се случвали, за серните миризми, за безплътните звуци, за неприятните усещания и тръпки всички неща, които, разбира се, по-късно щяха да се случат на самия него. Преструвах се на убеден, че дяволът е дошъл за всички нас: в крайна сметка ние всички бяхме предложили душите си в договора, сключен преди трийсет години. Дяволът бе изпълнил своята част от сделката: сега бе време ние да изпълним нашата.

След като Булард започна да нервничи, дойде времето да се заема с Кътфорт. Накарах Пинкетс да купи апартамента, съседен на неговия, представяйки се като английски баронет, за да се улесни, ъ-ъ-ъ сценарият. Досущ като Гроув, Кътфорт първоначално се надсмя над идеята. Беше убеден, че моето малко шоу през 1974 е било измама. Но с появяването на подробностите за смъртта на Гроув, той започна да нервничи все повече. Не исках да нервничи прекалена – само дотолкова, че да се обади на Булард и да го подплаши още повече. Което той, разбира се, направи.