Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Отговорът на Пендъргаст се позабави.

— На мястото на убийството на Булард намерих парченце от конски косъм. Разбрах, че е от лък на цигулка. В този миг си спомних името на яхтата на Булард: „Стормклауд“ И всичко си дойде на мястото: разбрах, че този последен случай е бил просто гаден опит за кражба чрез убийство и заплашване. Мислите ми естествено се насочиха към вас – макар отдавна да се бях убедил, че нещата отиваха отвъд Булард.

— Хитро, не очаквах да се досетите толкова бързо – затуй бе и онова неподобаващо бързане при убийството на стария свещеник. За него съжалявам повече, отколкото можете да си представите. Беше ненужно, глупаво. Бях изпаднат за кратко в паника.

— „Ненужно“ ли? – озъби се Д’Агоста – „Глупаво“? Та тук става дума за смъртта на още едно човешко същество.

— Спестете ми моралния абсолютизъм. – Фоско сръбна от виното си, нави на руло с вилицата си тънък резен шунка, изяде го, върна доброто си настроение. Погледна отново към Пендъргаст, – Що се отнася до мен, разбрах, че ще бъдете проблем само пет минути след като се започнахме. Кой би очаквал човек като вас да работи в правоохранителните органи?

След като не получи отговор, той вдигна чашата си и нов тост.

— Още от мига, в който се запознахме, разбрах, че ще се наложи да ви убия. И ето, че стигнахме дотам.

Отпи нова глътка, остави чашата си.

— Надявах се онзи идиот Булард да свърши това. Но той, разбира се, се провали.

— Вие го докарахте до там, естествено.

— Нека да речем, че в състоянието на силна уплаха, в което се намираше, той бе податлив на внушение. Но сега нещата опряха до мен. Ала първо, не мислите ли, че трябва да ме поздравите за красиво изпълнения план? Измъкнах цигулката от Булард. А както знаете, господни Пендъргаст, няма свидетели или физически доказателства, които да ме свържат с убийствата.

— Цигулката е у вас. А някога е била у Булард. Това маже да бъде установено без всякакво съмнение.

— Тя принадлежи на рода Фоско по законно право. Притежавам фактурата за продажба подписана от самия Антонио Страдивари, тъй че собствеността й е извън всякакво съмнение ще мине продължителен период от смъртта на Булард, след което цигулката ще се появи в Рим. Планирал съм всичко до последната подробност. Аз ще предявя правата си, ще платя малка сума на щастливия магазинер и тя ще стане отново моя – чисто и свободно. Булард не е казал никому защо е трябвало да вземе цигулката от лабораторията дори на хората от компанията си. И как би могъл? – изсмя се сухо Фоско. – Тъй че виждате – не може да има нищо срещу мен, господин Пендъргаст, никакви доказателства. Но пък и аз винаги съм бил голям късметлия в подобни случаи. – Той отхапа къшей хляб. – Така например, има едно изключително съвпадение в самото начало на тази история. Знаете ли какво с то?

— Мога да се досетя.

— В ранния следобед на 31 октомври 1974 година, докато излизах от Националната библиотека се натъкнах на групичка неопитни американски студенти. Познавате този тип хора – тълпят се из Флоренция през цялата година. Беше в навечерието на празника на Вси светни – Хелоуин при тях – и бяха доста подпийнали. Аз самият бях млад и неопитен и ми се видяха удивително простодушни, забавлявах се с тях. Празнувахме заедно. В един момент единият от студентите – по-точно Джеръми Гроув – нападна религията, говореше, че била глупост, предназначена за неразвитите умове и неща от този сорт. Самата безочливост на твърденията му ме подразни. Казах му, че не мога говоря за съществуванието на Бог, но че знам едно нещо – че дяволът съществува.

Фоско се засмя беззвучно, обемистите му гърди се разтресоха.

— Всички те категорично отрекоха съществуването на дявола. Аз им казах, че имам приятели, занимаващи се с окултното, които са събрали стари ръкописи и неща от сорта. А аз всъщност притежавам стар пергамент, в който се съдържат формулите как да се извика самия Луцифер. Можехме да решим въпроса още същата нощ. Нощта бе чудесна – още повече, че бе Хелоуин. Не биха ли искали да опитат? О, да, отвърнаха те. Каква великолепна идея!

Фоско отново се затресе от беззвучен смях.

— Значи им организирахте представление.

— Точно така. Поканих ги на среднощен сеанс в моя замък. И се втурнах да организирам всичко. Беше голямо забавление. Пикнкетс ми помогна – между другото той изобщо не е англичанин, а прислужник на име Пинкети, който се оказа и талантлив лингвист, и любител на интригата. Разполагахме само с шест часа, но се справихме доста добре. Винаги съм обичал да се занимавам с разни машинарии, правя разни механизми и джунджурии, а от време на време проектирам и фойерверки. В подземията тук има всевъзможни тайни проходи, врати-капани, фалшиви ламперии и ние се възползвахме в пълна степен от тях. Беше незабравима нощ! Да бяхте видели лицата им, когато произнасяхме заклинанията. С което молехме Принца на мрака да ги дари с голямо богатство как предложиха в замяна душите си, прободоха пръстите си и подписаха договорите си с кръв – особено когато Пинкетс задейства специалните ефекти.