Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Графът се облегна назад и се заля от смях.

— Вие сте ги ужасили. Изплашили сте Бекман дотам, че сте съсипали живота му.

— Всичко бе само за забавление. Ако представлението пораздруса дребнавата им увереност, то толкова по-добре. После те поеха по пътя си и аз – по своя. И тук идва това съвпадение, толкова чудно, че имам чувството, че е някаква предопределеност трийсет години по-късно ужасен откривам, че един от онези простаци се е сдобил със Стормклауд.

— Как разбрахте? – попита Пендъргаст.

— Почти през целия си съзнателен живот съм по следите на Стормклауд, господин Пендъргаст. Поставих за цел на живота си да върна тази цигулка в рода ми. Вече сте били у лейди Маскелене, значи познавате историята й. Бях съвсем сигурен, че Тосканели не я е хвърлил във водопада на Шилнар. А и как би могъл? Колкото и луд да е бил, той е знаел по-добре от всички какво представлява цигулката. Но щом не я е унищожил, какво тогава се е случило с нея? Отговорът не е толкова мистериозен. Той замръзнал до смърт в овчарската колиба на Шилнар, след това завалял сняг. В снега нямало следи. Очевидно някой го е открил мъртъв, преди да завали и е откраднал цигулката. И кой е бил този някой? Съвсем очевидно – собственикът на колибата.

Пинкетс отнесе подноса, след това се върна с друг, с tortelloni с масло и салвия. Фоско залапа с наслада.

— Спомняте ли си – казах ви, че обичам детективската работа? Имам голям талант в тази област. Проследих пътя на цигулката от пастира до племенника му, след това до цигански оркестър, до един магазин в Испания, едно сиропиталище в Малта – пътувала е насам-натам. Потрепвах като си помислех как е оставяна на слънце, как е била опакована само със стиска слама в кутията си и е била хвърляна в каросерията на някой камион; как е била оставяна без надзор в някоя училищна зала Mio Dio! И въпреки това тя оцелявала. Накрая се озовала във Франция, където била продадена с още куп малокачествени инструменти на един лицей. Там някакъв неопитен глупак от оркестъра я изтървал и се отчупило парченце от извитата й част, затова била занесена за ремонт в работилница в Ангулем. Притежателят на работилницата я познал и я заменил – изпратил на нейно място друг инструмент. – Фоско се изкиска неодобрително. – Представете си какъв миг е бил този за него! Знаел е, че никога не би могъл да се сдобие с право на собственост върху нея, затова я пренесъл контрабандно в Америка и без да вдига излишен шум я предложил за продажба. Отнело много време, докато се намери купувач. Кой би искал да притежава страдивариус, без да може обяви, че е страдивариус? Щом никога не може да се сдобие с документ за собственост? Ако всеки миг могат да ти я вземат? Но най-накрая намерил купувач – в лицето на Лок Булард. За два милиона долара – само толкова! Аз разбрах това три месеца след сключването на сделката.

Мрачна ярост премина по лицето на Фоско, което бързо се проясни, когато Пинкетс се появи със следващото блюдо бифтек по флорентински, които цвъртеше, току-що снет от огъня. Фоско отряза едно парче почти сурово месо, лапна го и задъвка.

— Бях напълно готов да я купя от Булард, дори да платя съвсем прилична цена, въпреки факта, че преди всичко си беше моя. Но изобщо не успях да стигна дотам да направя оферта. Разбирате ли, Булард възнамеряваше да унищожи цигулката.

— За да разкрие веднъж и завинаги тайните формули на Страдивари.

— Точно така. И знаете ли защо?

— Знам, че Булард не беше в лютиерския бизнес и че никога не е проявявал интерес към музиката.

— Вярно. Но знаете с какво се занимаваше компанията му – БЕИ, нали? За китайците?

Пендъргаст не отговори.

— С ракети, драги ми Пендъргаст. Той работеше по балистичните ракети. Ето защо му е трябвала цигулката!

— Глупости – прекъсна го Д’Агоста – Не може да има връзка между тристагодишна цигулка и балистична ракета.

Фоско не му обърна внимание. Продължаваше да гледа Пендъргаст.

— Чувствам, че знаете повече, отколкото издавате, драги ми господине. Във всеки случаи аз проникнах в лабораторията им с „къртица“, наета от мен. Горкият човек, свърши с разбита глава. Но преди това да се случи, той ми каза какво точно възнамерявал Булард да стори с цигулката.

Наведе се напред, очите му блестяха от негодувание.

— Виждате ли, китайците разработили балистична ракета, която теоретично би могла да проникне през планирания антиракетен щит на Съединените щати. Но имали проблем – ракетите им се разрушавани при повторното навлизане в атмосферата. За да стане ракетата невидима за радарите, тя не може да има извити или блестящи повърхности, нали разбирате? Погледнете странните ъгловати форми на вашите изтребители и бомбардировачи по технологията стелт. Но ракетата не е бомбардировач, който лети с хиляда километра в час: тя навлиза в атмосферата с десет пъти по-голяма скорост. Пробните ракети се разрушават поради неконтролируемите резонансни вибрации при навлизането.