Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Бих могъл дори да мина на диета.

След думите му последва кратко мълчание. После заговори отново Пендъргаст.

— Показахте ни цигулката. А можем ли сега да видим онова малко устройство, за което споменахте? Устройството, което е убило най-малко четирима души.

– С най-голямо удоволствие. Гордея се изключително много с него. Не само ще ви го покажа, но и ще ви направя демонстрация.

Д’Агоста го побиха ледени тръпки. Демонстрация ли?

Фоско кимна към Пинкетс, който взе цигулката и излезе от стаята. След малко се върна с голям алуминиев куфар.

Фоско го отключи и вдигна капака. Показаха се половин дузина метални части в легла от сив дунапрен. Започна да ги вади и да ги монтира. След това се обърна и кимна към Д’Агоста.

— Ще застанете ли ей там, сержант? – попита тихо.

— Бък! – изкрещя още веднъж Хейуърд, борейки се с почти изцяло завладялата я паника. – Не им позволявай да сторят това!

Но беше безнадеждно; гласът й бе удавен в рева на тълпата, а Бък бе в палатката си със затворени платнища на входа и самата палатка не се виждаше зад човешката стена.

Тълпата вече приближаваше, примката се стягаше. Водачът й – адютантът на Бък, окуражен от все повече обезумяващите си последователи, вдигна ръката си, в която държеше камък Хейуърд забеляза, че очите и ноздрите му се бяха разширили. Виждала бе подобно изражение и преди – то бе изражение на човек, готов да нападне.

— Недей! – изкрещя тя. – Не за това сте се събрали! Противоречи на всичко, което отстоявате.

— Млъкни, центурион! – извика Тод.

Тя се препъна, изправи се. Осъзна, че дори в този миг на крайна опасност, не биваше да показва страх. Не откъсваше очи от Тод – той бе най-голямата заплаха, кибритената клечка, поднесена към бурето с барут – и ръката й посегна към кобура. Знаеше, разбира се, че ако извади пистолета това щеше да е краят. Но нямаше да се предаде като котка заобиколена от глутница кучета.

Нещо в тая работа не е наред. Нещо ставаше; нещо се разиграваше и тя не разбираше какво бе то.

Виковете на тълпата, странните епитети – в това нямаше никакъв смисъл. Центурион. Римски войник. За какво ставаше дума? За нещо, за което Бък тънко ги бе насърчил в последните си проповеди? И като стана дума за Бък, защо изглеждаше почти разочарован, когато тя пристигна – и след това просто си отиде? Какво изразяваше изцъкленият му поглед? Нещо се бе случило с него между първото и последното й посещение.

Но какао бе то?

— Богохулница! – изкрещя Тод и пристъпи с още една крачка напред.

В отговор тълпата сви още повече обръча около Хейуърд. Вече едва имаше място да се обърне. Усещаше лошия дъх във врата си; усещаше сърцето си, лудо разтуптяно. Ръката й се приближи още към дръжката на пистолета.

Тук имаше някакъв модел на поведение, но тя не го разбираше. Трябваше да има.

Опита се да запази самообладание. Единственото й спасение бе самият Бък. Друго нямаше.

Тя бързо прехвърли в съзнанието си онова, което знаеше за психологическите отклонения, за да го свърже с евентуалната мотивация на Бък. Какво бе казал Уентуърт? „Навярно е параноик-шизофреник с потенциал за месиански комплекс“. Дълбоко в себе си тя все още беше убедена, че Бък не бе шизофреник.

Но месианският комплекс?

Необходимостта да бъде месия. Може би – просто може би – Уентуърт бе повече прав по този въпрос, отколкото съзнаваше тава.

И тогава изведнъж я осени просветлението. Всичките нови надежди, нови желания на Бък неочаквано се разкриха пред нея. Тези приказки за римляните… изобщо не ставаше дума за римокатолиците. Имаха предвид истинските римляни. Римляните-езичници. Центурионите. Войниците, които са отишли да арестуват Исус.

Тя изведнъж разбра какъв сценарий следваше Бък. Ето защо я бе игнорирал и се бе върнал в палатката си. Тя не се вписваше в неговата представа за онова, което трябваше да се случи.

Погледна тълпата и се обърна към нея с най-висок глас:

— Група войници идва да арестува Бък!

Това подейства електризиращо на тълпата. Виковете понамаляха, сякаш от първите редове назад се разпространиха концентрични кръгове – същото, като хвърлиш камък в езеро

— Чухте ли?

— Войниците идват!

— Те идват! – изкрещя насърчително Хейуърд.

Както и се надяваше, тълпата поде вика й и той се усили кого през мегафон към Бък.

— Войниците идват! Центурионите идват!

Тълпата се люшна, издаде нещо като колективна въздишка. След като част от хората се отдръпнаха. Хейуърд видя, че Бък се бе появил на входа на палатката си. Тълпата кипеше в очакване Тод вдигна отново камъка, но се поколеба.