Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Както знаете, господни Пендъргаст, аз обичам да човъркам разни неща. Обичам предизвикателствата. Да се набави микровълнов излъчвател с необходимата мощност е сравнително просто. Проблемът е със захранването. Но, ИГ „Фарбен“, германската компания, с която родът ми бе свързан по време на войната произвежда чудесна комбинация от кондензатори и батерии, способни да излъчват необходимото напрежение.

Д’Агоста погледна микровълновото устройство. Изглеждаше почти глупаво, като евтин атрибут от стар научнофантастичен филм.

— То никога не би могло да стане бойно оръжие: теоретичният му обхват е по-малък от седем метра и му трябва време, за да си свърши работата. Но отговаряше напълно на моите цели. Доста време ми отне, докато отстраня всички недостатъци. Пожертвани бяха сума тикви, сержант Д’Агоста. Най-накрая го изпробвах върху онзи стар педофил от Пистоя – онзи, чийто гроб изследвахте. Имаше известен неуспех – човешкото тяло изисква много повече топлина от тиквата. Преустроих устройството с известни подобрения и го използвах по-успешна върху изплашения до смърт Гроув. Не можа да го подпали, но в крайна сметка свърши работа. След това подредих сцената по свой вкус, опаковах нещата и си тръгнах, като заключих и пуснах отново алармената система. С Кътфорт беше дори още по-просто. Както казах, моят човек Пинкетс бе наел съседния апартамент и бе предприел преустройство. Изигра великолепно ролята на застаряващ английски джентълмен – горкият човек, все прегърбен и завит с шалове да не настине.

— Това обяснява защо не са успели да го идентифицират като заподозрян чрез записите на видеокамерите.

— Пинкетс е работил в театъра, което често върши добра работа за целите ми. Във всеки случай оръжието действа отлично през гипсофазерни стени с дървени клинове. Микровълните, драги ми Пендъргаст, превъзходно преминават през гипсофазера, досущ както светлината през стъкло, стига в тях да няма влага или метал. Разбира се не биваше да има железни гвоздеи в стената между двата апартамента, тъй като металът поглъща микровълните, нагрява се и предизвиква пожар. Затова Пинкетс отвори стената от едната страна, извади гвоздеите и ги замени с дървени дюбели. След като го стори, възстанови отново стената. Цялата операция бе замаскирана като част от преустройството на апартамента. Самият Пинкетс отдаде дължимото на Кътфорт, докато аз бях с вас в операта. Какво по-добро алиби от това да прекараш вечерта на убийството със самия детектив? – изкиска се безгласно Фоско

— А мирисът на сяра?

— Дим от горяща сяра с фосфор, инжектиран през пукнатините около заварките на панелите.

— А как прогорихте изображенията върху стената?

— Копитото в дома на Гроувс бе направено директно, чрез форсиране на микровълните. Изображението в апартамента на Кътфорт трябваше да бъде направено индиректно – Пинкетс не можеше да влезе в апартамента – чрез фокусиране на устройството върху маска. Беше малко по-сложно, но сработи. Прогори вярно изображението през стената. Блестящо, не смятате ли?

— Вие сте болен човек – каза Д’Агоста.

— Аз съм занаятчия. Нищо не ми харесва повече от това да решавам малки проблеми – Графът се усмихна ужасяващо взе устройството. – А сега се отдръпнете. Трябва да наглася обхвата на лъча. Няма да е хубаво, освен тиквата да изгори и нас.

Фоско вдигна грозното си устройство, преметна кожените му презрамка през рамо, насочи го срещу тиквата и натисна някакви копчета. Д’Агоста гледаше с ужасено удивление. Чу се бръмчене в кондензатора – и толкоз.

— В момента устройството работи на най-малка мощност. Ако тиквата е нашата цел, в момента тя ще започне да изпитва ужасии пълзящи усещания в корема и по кожата си.

Тиквата изглеждаше непокътната Фоско завъртя едно копче и бръмченето се усили.

— Сега нашата жертва вече пищи. Представям си го като че стомахът ти е пълен с непрекъснато жилещи оси. А и кожата й ще започне да изсъхва и да се изприщва с мехури. Повишаващата се температура в мускулите скоро ще причини невроните да се запалят, крайниците му да затреперят в спазми, поради което ще падне в конвулсии. Вътрешната му температура се повишава рязко. След няколко секунди ще падне на пода и ще захапе или глътне езика си.

Ново завъртане на копчето. Сега върху повърхността на тиквата се появи мехур. Сякаш се сви, поспадна малко. Леко пукване и тиквата се разцепи отгоре до долу, изригна струя пара.

— Сега вече жертвата ни е в безсъзнание, на секунди от смъртта.