Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Фоско не отвърна нищо, само гледаше Пендъргаст.

— Както ви казах, ще запазя живота ви като си взема обратно писмото – но само след като получа подписаните ви самопризнания и ви съпроводя до управлението на карабинерите. Цигулката можете да задържите. В крайна сметка тя си е ваша. Като се замислите, ще видите, че сделката е справедлива.

Фоско отвори писмото с дебелите си пръсти и започна да чете. След малко спря и вдигна глава.

— Това е подло!

Д’Агоста наблюдаваше словесния им двубой и схващаше все повече. Сега разбра защо Пендъргаст се бе спрял тази сутрин и какво имаше предвид под думата „застраховка“. Беше оставил копие от писмото на принц Мафей. Как се бе сетил за това и какво точно бе писал, Д’Агоста не знаеше. Сигурно щеше да узнае скоро. Но изпита чувството на силно облекчение. Пендъргаст отново бе спасил кожата им.

Графът свали рязко документа. Лицето му бе пребледняло като платно.

— Как сте узнали това? Някой трябва да е нарушил обета пред Comitatus! Някои друг трябва да плати, не аз!

— Научих от вас, а не от някого другиго. И е достатъчно да знаете само това.

Фоско изглежда се бореше да залази самообладание. Остави писмото на масата и погледна Пендъргаст.

— Е, добре. Очаквах силен начален ход и трябва да ви отдам дължимото за този. Двайсет и четири часа, казвате? Пинкетс ще ви отведе в стаите ви, а аз ще обмисля отговора си.

— Няма начин – каза Д’Агоста – Ние си тръгваме. Можете да телефонирате в хотела ни, когато сте готов да предадете самопризнанията си.

Погледна към Пинкетс, който бе насочил пистолета си към тях, дулото му се местеше бързо ту към него, ту към Пендъргаст. Д’Агоста прецени, че имаше голяма вероятност – ако улучи точно мига – да простреля Пинкетс преди онзи да успее да реагира

— Ще отидете в покоите си и ще изчакате отговора ми – отвърна властно графът.

След като никой не помръдна, графът кимна една забележимо към Пинкетс. Мъжът само помръдна леко ръка и Д’Агоста вече бе реагирал, претърколи се и стреля – всичко това в едно отработвано безброй пъти движение. Без дори да извика Пинкетс залитна назад към стената все още стиснал беретата, която изгърмя над главите им. Д’Агоста се изправи на коляно и бързо стреля още два пъти Пинкетс отскочи, пистолетът му се плъзна по пода и спря в ъгъла. Пендъргаст бе извадил своя пистолет срещу графа.

Фоско бавно вдигна ръце.

Изведнъж на вратата на трапезарията се появиха някакви мъже: груби на вид, облечени в селски дрехи, с оръжие в ръка, с намръщени лица. Влязоха дисциплинирано, уверено, без да бързат, сигурни в себе си. Само за миг се появиха половин дузина мъже с оръжия, насочени срещу Пендъргаст и Д’Агоста.

Последва дълго мълчание, нарушавано само от гъргорещите хрипове, което издаваше Пинкетс.

Фоско все още стоеше с вдигнати ръце.

– Изглежда изпаднахме в безизходица – каза той. – Колко прагматично. Ако ме убиете, моите хора ще убият вас.

И макар думите му да прозвучаха лековато, в тона му имаше груба, ледена нотка.

— Пуснете ни да си вървим – каза Д’Агоста – И никой няма да бъде убит.

— Вие вече убихте Пинкетс! – отвърна отривисто Фоско. – И то вие, човекът, който дръзна да ме поучава за светостта на човешкия живот. Пинкетс бе най-добрият и най-лоялният ми прислужник.

Д’Агоста пристъпи към графа.

— Агент Пендъргаст! – извика Фоско – Ако се замислите само за миг, ще разберете, че това е игра, която не можете да спечелите. След като преброя до три, ще заповядам Д’Агоста да бъде убит. Аз също ще умра от вашата ръка. А вие, на свой ред, ще оживеете достатъчно време, за да помислите как сте причинили смъртта на партньора си. Познавате ме достатъчно добре, за да знаете, че не блъфирам, ще оставите пистолета, защото притежавате писмото.

Графът замълча, след което рече:

— Едно.

— Това е блъф – извика Д’Агоста, – не се връзвай

— Две.

Пендъргаст свали пистолета.

Графът продължаваше да стои с вдигнати ръце.

— А вие, господин Д’Агоста, вие не сте свалили вашия пистолет. Трябвали да изрека последното чисто, или ще разберете, че ситуацията е срещу вас? Дори при забележителните ви стрелкови умения, няма да успеете да простреляте повече от един-двама от хората ми, преди да се явите пред Създателя си.

Д’Агоста бавно свали пистолета си. Имаше още един, привързан към прасеца му, знаеше, че и Пендъргаст също имаше друг пистолет. Играта въобще не бе приключила. А и още разполагала с писмото.

Фоско гледаше ту единия, ту другия с блестящите си очи.