Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Но в следващия миг Бък бе до нея, силните му ръце я обгърнаха, вдигнаха я и той укроти мнозинството с ръка.

— Отдръпнете сабите си! Те са дошли да арестуват мен и аз ще тръгна мирно с тях! Това е Божията воля!

Замаяната Хейуърд погледна Бък. Той попи раната и със снежнобяла носна кърпичка.

— Приеми страданието дотук – прошепна той.

Лицето му сияеше, озарено от светлина.

Последва нова бъркотия. Някой прегърна Бък – най-сетне се бе появило ченгето под прикритие – и тя чу Бък да казва.

— Юда, ти ме предаваш с целувка.

След това ченгетата го заобиколиха отвсякъде и го отведоха настрани от нея. Раната на главата и кървеше свободно и се почувства замаяна

— Капитан Хейуърд? – чу някой да я вика – Капитан Хейуърд е ранена!

— Ранен полицай! Имаме нужда от медицинска помощ!

— Капитан Хейуърд, добре ли сте? Той нападна ли ви?

— Добре съм – отвърна тя, преодолявайки замайването, докато ченгетата се струпваха около нея и всеки се опитваше да помогне. – Няма нищо, просто одраскване. Не беше Бък.

— Тя кърви.

— Оставете, няма нищо. Пуснете ме.

— Полицаите се отдръпнаха с нежелание.

— Кой беше? Кой ви нападна?

Тод я гледаше втренчено, човечността изведнъж го бе обзела отново и той бе ужасен от стореното.

Хейуърд извърна очи. Втори арест можеше в момента да се окаже катастрофален.

— Не знам. Дойде Бог знае откъде. Няма значение.

— Да ви отведем до линейка.

— Мога да вървя и сама – отвърна тя и отхвърли поредната протегната и ръка.

Чувстваше се объркана. Раната не бе от значение – при нараняване на черепа винаги имаше силно кръвотечение. Огледа се, примигвайки. Множеството бе обгърнато от дълбока тишина. Полицаите сложиха белезниците на Бък, образуваха около него полукръг и започнаха да го извеждат от лагера. Тълпата гледаше слисана, докато Бък увещаваше хората да останат спокойни, мирни, да не нараняват никого.

— Простете им – рече той.

Цялата им движеща сила бе изчерпена. Бък им бе наредил да се отдръпнат и те се бяха подчинили. Всичко свърши.

Д’Агоста веднага извади служебния си пистолет, насочи го към графа и рече:

— Няма никакъв начин!

Графът погледна пистолета и въздъхна снизходително

— Махни този пистолет, глупако! Пинкетс?

Прислужникът се върна в стаята, понесъл с две ръце голяма тиква. Постави я пред камината.

— Вярно, сержант Д’Агоста, вие щяхте да послужите по-добре за демонстрацията. Но щеше да стане голяма мръсотия – продължи да сглобява устройството Фоско.

Д’Агоста бавно отстъпи назад и пъхна пистолета в кобура му. Изваждането на оръжието някак си му вдъхна нова решимост. И двамата с Пендъргаст бяха въоръжени. И при първия знак за опасност той нямаше да се поколебае да премахне и графа, и Пинкетс. Ако се изключат кухненските работници, в замъка едва ли имаше много хора: но човек никога не знае, а и външността на графа тъй много лъжеше.

— Ето, готови сме – вдигна Фоско сглобената машинария, която изглеждаше като голяма пушка, направена предимно от неръждаема стомана, с издута чиния в единия край на цевта си и с половин дузина бутони и циферблати в другия. – Както вече казах, знаех, че трябва да убия Гроув и Кътфорт по такъв начин, че полицията да изпадне в пълно объркване. Смъртта трябваше да бъде причинена от нагряване, разбира се. Но как? Изгаряне, пожар, сваряване твърде обикновено. Трябваше да бъде мистериозно, необяснимо. Тогава си спомних за явлението, наречено спонтанно вътрешно човешко изгаряне. Знаете ли, че първият документиран случай е станал тук, в Италия?

Пендъргаст кимна.

— Графиня Корнелия.

— Графиня Корнелия Дзангари де Баиди ди Чезена. Много драматично. Запитах се как биха могли да бъдат уподобени такива дяволски ефекти? И тогава се сетих за микровълните.

— Микровълни ли? – повтори въпросително Д’Агоста. Графът му се усмихна покровителствено.

— Да, сержант. Същите, като в микровълновата ви фурна. Сториха ми се идеални за целта. Топлината от микровълни идва отвътре навън. Вълните могат да бъдат насочвани досущ като светлината – например да изгорят едно тяло, докато всичко около него остава непокътнато. Микровълните нагряват водата по-селективно, отколкото сухи материали, мазнини или масла, затова те биха изгорили едно мокро или влажно тяло, преди да нагреят килимите или металите. Освен това имат йонизиращ ефект върху металите с определена валенция.

Фоско прокара длан върху устройството си, след това го остави върху масата до себе си.