Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Един от селяните бутна Пендъргаст към стената. Фабри започна да го опипва професионално. Бързо откри и малка кама.

— Трябва да има и касоразбивачески инструменти – каза графът.

Фабри прегледа яката и маншетите на Пендъргаст и накрая намери малкия комплект инструменти, прикрепени със залепваща лента велкро. Излязоха и други неща – спринцовка с игла, няколко малки епруветки.

— Доста голям арсенал сте напъхали в този ваш костюм – каза Фоско. – Фабри, постави всичко на масата, ако обичаш.

Фабри извади нож с тънко острие и продължи да разпаря хастара на сакото на Пендъргаст и да го претърсва щателно. Появиха се още неща – пинсети, някакви малки пакетчета с химикали – и той ги постави върху масата.

— Устата му. Провери устата му.

Онзи отвори устата на Пендъргаст, огледа зъбите му, погледна и под езика му.

Д’Агоста потрепна от погнуса при тази унизителна процедура. При откриването на всяка нова вещ той усещаше как надеждите му се изпаряват. Но Пендъргаст криеше много карти в ръкава си. И някак си щеше да ги измъкне от тази ситуация.

Фабри накара Пендъргаст да отстъпи встрани и да наведе глава, за да може да прегледа косата му. Пендъргаст се подчини, с все още вдигнати ръце застана гърбом към полукръга, образуван от графа и хората му, които разглеждаха с интерес нещата върху масата, разменяйки си тихи забележки. Фабри сега бе гърбом към Д’Агоста, а Пендъргаст обърнат с лице към него. И Д’Агоста се изуми от онова, което виждаше.

Видя как с почти незабележимо движение агентът извади тънка метална пластинка, скрита между безименния пръст и кутрето му. Някак си бе успял да я задържи в дланта си в началото на претърсването.

— Добре – каза Фабри – Свали ръцете си и иди ей там.

Пендъргаст изпълни нареждането. С толкова неуловимо движение, че Д’Агоста не бе сигурен дали го е видял или не, Пендъргаст мушна пластинката под яката на сакото на Фабри – използва мъжа като тайник.

След това Фабри огледа обувките на Пендъргаст, отряза токовете им с нож и на няколко пъти промуши подметките. От там излезе втори касоразбивачески комплект. Фабри се намръщя и се зае отново с костюма на Пендъргаст.

Най-накрая претърсването свърши и дрехите на Пендъргаст се превърнаха в дрипи.

— А сега и другия – нареди Фоско.

Повториха същата процедура и с Д’Агоста, съблякоха го и провериха всеки шев на дрехите му, подлагайки го на същото унизително претърсване.

— Бих ви съблякъл до голо и двамата – каза графът, – но подземията на замъка са толкова влажни, а не бих искал да настинете – Кимна към дрехите им. – Облечете се.

Облякоха се.

Фабри ги обърна и заключи ръцете им на гърба с белезници.

— Andiamo. [53] Да вървим (ит.). – Б.пр.

Графът се обърна и излезе от апартамента, следван от Фабри. След тях вървяха Пендъргаст и Д’Агоста. Шестимата главорези завършваха процесията.

Слязоха по витата стълба, излязоха от кулата и се върнаха в старинните помещения на замъка. Графът ги отведе отново в трапезарията, а оттам – през кухнята – към голям килер, в който духаше силно течение. В далечната стена се виждаше сводеста врата, от която надолу се спускаше стълбище и се губеше в мрака. Групата слезе по него и се озова в дълбок, сводест тунел, чиито стени, покрити с калцитни кристали, лъщяха от стичащата се влага. Минаха мълчешком покрай складови помещения и празни каменни галерии.

— Тук – каза графът и спря пред ниска врата.

Фабри също спря зад него, а Пендъргаст, забил поглед в земята несръчно се блъсна в него. Фабри изруга и го отблъсна рязко; агентът се просна на каменния под.

— Влизайте – каза графът.

Пендъргаст се изправи и премина приведен през вратата Д’Агоста го последва. Желязната врата се затръшна, металната ключалка се превъртя и двамата се озоваха в пълен мрак.

В малкия зарешетен отвор на вратата се появи лицето на графа.

— Тук ще сте на сигурно място – рече той, – докато се погрижа за някои последни подробности. След това ще се върна. Виждате ли, подготвил съм ви нещо специално, нещо подходящо за вас двамата. За Пендъргаст литературна кончина – нещо ала Едгар Алън По. А за Д’Агоста, убиецът на моя Пинкети, ще използвам за последен път микровълновото устройство, преди да го унищожа, а заедно с него – и последното доказателство за участието ми в цялата тази афера.

Лицето изчезна. Миг по-късно изгасна и слабата светлинна, която нахлуваше през отвора.

Д’Агоста седеше в мрака, заслушан в отдалечаващите се стъпки. В следващия миг всичко притихна, чуваха се само капките от стичащата се по стените влага и пърхане, което Д’Агоста реши, че е на прилепи.