Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Eccoci qua! Вярвам, че ще намерите стаите за удобни. Има две малки спални от всяка страна. Гледката е освежаваща, не мислите ли? Видях, че не носите багаж. Ще трябва да накарам Пинкетс да ви снабди с всичко, което ви е необходимо – самобръсначки, хавлии, чехли, пижами.

— Много се съмнявам, че ще прекараме нощта тук.

— А аз пък много се съмнявам, че ще си тръгнете – усмихна се графът. – Вечеряме късно, по европейски. В девет.

Той се поклони, излезе и затръшна вратата, която изкънтя на кухо. Със свито сърце Д’Агоста чу превъртането на ключа, след което стъпките на графа затихнаха бързо по стълбището надолу.

Изходната площадка за действията срещу лагера на Бък бе сервизният паркинг зад арсенала, извън полезрението на обитателите на лагера. Комисар Рокър бе наредил да участват цели три поделения на НПУ за борба с безредиците, както и екип на специалните части, двама специалисти по преговори за освобождаване на заложници, конни полицаи, две мобилни командни звена и сума редови полицаи с шлемове и бронежилетки, които да извършат арестите. Освен това имаше пожарни кали, линейки, камионетки за транспортиране на задържани – всичките разположени на дискретно разстояние на 67-а улица.

Хейуърд стоеше в северния край на площадката и проверяваше за последен път радиостанцията и оръжието си. Тълпата от униформени полицаи с палки и щитове бе огромна, да не говорим за специалистите по различни операции с висящи от ушите им кабели на слушалките и дори неколцина информатори, облечени като обитатели на лагера. Тя разбираше причината за това струпване: ако ще нападаш, нападаш с внушаваща сила и в девет от всички десет случая съпротивата поддава. Най-лошото бе да им внушиш, че имат шанс, ако проявят твърдост.

И все пак онези хора смятаха, че Бог е зад тях. Това не бяха стачкуващи шофьори на автобуси или общински служители с жени и деца и с по две коли в семейния гараж. Това бяха истински вярващи. Бяха непредвидими. Ето защо нейния подход имаше смисъл.

Нима не бе така?

Рокър се появи от тълпата дойде до нея и сложи ръка върху рамото й.

— Готова ли си?

Тя кимна.

Той я потупа бащински по рамото.

— Ако я закъсаш, обади се по радиото. Ще нахлуем веднага – Погледна скупчилите се хора и техника зад тях. – Много се надявам това да не се наложи.

— Аз – също.

Хейуърд забеляза Уентуърт при един от мобилните командни пунктове, от ухото му висеше кабел, говореше, ръкомахаше насам-натам. Правеше се на ченге, това бе шоуто на живота му. Погледна към нея и тя се извърна. Щеше да бъде много унизително, ако се провали. Не само това, ами можеше сериозно да пострада и кариерата й. Уентуърт вече й бе предрекъл провал и мисията й бе одобрена единствено благодарение на подкрепата на Рокър, не за първи път след последното съвещание тя се питаше защо сама си беше подложила врата за заколение. Не това бе начинът човек да напредне в кариерата. Колко пъти бе виждала как онези, дето се носят по течението, изплуват на вълната на успеха? Изглежда бе прихванала от отношението на Д’Агоста.

— Готова ли си?

Тя пак кимна.

Рокър пусна рамото й.

— Тогава го направи, капитане.

Хейуърд огледа още веднъж безопасната площадка. След това тръгна по тротоара, който се виеше на север около арсенала, извади значката от джоба и я закачи на якето си.

След няколко минути пръснатите крайни палатки от лагера се появиха в полезрението й. Забави крачка, искаше да почувства тълпата. Беше пладне и хората щъкаха навсякъде. Във въздуха се носеше мирис на пържен бекон. Като наближи първата редица палатки, хората наоколо се спряха и я зяпнаха. Кимна им дружелюбно и получи в отговор враждебни погледи. Тълпата изглеждаше много по-гъста, отколкото в петък – и нищо чудно. Не бяха глупави. Знаеха, че нямаше да им се размине за заплахите срещу полицейски офицери. И сега чакаха да им падне и втората жертва. А тя трябваше да им даде да разберат, че нямаше да бъде тази жертва.

Пое по една от лъкатушещите пътеки, усещаше погледите върху себе си, чуваше прошепнатите забележки. До ушите й долетяха думите „сатана“ и „нечестива“. Продължи да се усмихва дружелюбно, да върви леко и спокойно. Спомни си професора си по социална динамика, който казваше, че тълпата е като кучето: ако му покажеш, че се страхуваш, ще захапе; ако хукнеш да бягаш, ще те подгони.

Пътеката й бе позната и след по-малко от минута тя вече приближаваше палатката на Бък. Той седеше до маса отпред и четеше някаква книга, напълно погълнат от текста. Изведнъж пред очите й изскочи същият досаден мъж, който бе заговорил нея и Грейбъл преди два дни – Бък го наричаше Тод. Около тях вече се трупаха хора. Нищо страшно: просто любопитни, мълчаливи и враждебно настроени.