Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Следващият, който взе думата бе Уентуърт и тя не си даде труда да се съсредоточи. Той се разпростря нашироко върху психологията на тълпите и цитира маса неща за мегаломанията от специално подготвените си бележки. Това бе огромна димна завеса от думи и хипотези, натрупани една върху друга, без да означават нищо. После се изказа някакъв многознайко от квартала, които говори за това колко загрижен бил кметът, как всички били настръхнали, как всички важни клечки в града били крайно ядосани, че не се предприема нищо.

Но, както изглеждаше, никой нямаше представа как да измъкнат Бък от Сентръл парк.

Рокър ги изслуша всички с едно и също изражение на измореното си лице, изражение, което не издаваше нищо от мислите му. Най-накрая уморените му очи се спряха върху нея.

— Капитан Хейуърд?

— Нямам какво да добавя – рече тя малко по-троснато, отколкото възнамеряваше.

Веждите на Рокър се повдигнаха леко.

— Значи си съгласна с казаното от господата тук?

— Не съм казала такова нещо. Казах, че нямам какво да добавя. — Открихте ли още нещо от досието на Бък? Някаква висяща заповед за задържане.

— Да – отвърна Хейуърд, която бе прекарала част от сутринта на телефона – Но не е кой знае какво. Търсен е в Броукън ароу, Оклахома за нарушаване на правилата за предсрочно освобождаване от затвора.

— Нарушаване на правилата! – изсмя се Грейбъл. – Какъв майтап. Тук законът е нарушен, включително и за нападение на полицейски офицер, за съпротива при арест, опит за отвличане – искам да кажа, че разполагаме с достатъчно, за да го тикнем в затвора за години.

Хейуърд не каза нищо. Фактът бе, че единствено обвинението в незачитане на правилата за предсрочно освобождаване щеше да издържи в съда. Що се отнася до другите, имаше десетки свидетели, които щяха да дадат верни показания, че Грейбъл бе извадил оръжието си и бе стрелял, без да е провокиран, че Бък фактически не се бе съпротивлявал при ареста, че тълпата се бе разтворила като проклетото Черно море, за да ги пусне да си вървят и че Грейбъл бе избягал, оставил пистолета си в прахта. Рокър кимна.

— И сега какво?

Мълчание

Рокър продължаваше да гледа Хейуърд

— Капитане?

— Бих предложила същото, което предложих и на първото съвещание.

— Дори след вашето… хм… неприятно преживяване тази сутрин?

— Тази сутрин не се случи нищо, което да промени мнението ми.

Думите й предизвикаха дълго ледено мълчание. Грейбъл въртеше глава сякаш искаше да каже: „ Някои хора никога не си вземат поука“.

— Разбирам. Ти предложи да го направиш сама така ли?

— Да ще вляза вътре и ще поискам помощта на Бък да изпрати хората си у дома да вземат душ и да се преоблекат. Ще му обещаем в замяна разрешение за демонстрация. Ще се отнесем към него с уважение. Ще му направим справедливо и честно предупреждение.

Грейбъл изсумтя подигравателно.

Рокър се обърна.

— Имаш нещо да кажеш ли, капитан Грейбъл?

— Аз бях там, господин комисар. Бък е смахнат. Той е опасен бивш убиец. А последователите му са истински фанатици. Ако тя влезе там сама, без голям отряд, който да я защитава, те ще я вземат за заложница. Или дори нещо по-лошо.

— Господин комисар, при цялото ми уважение, изразявам несъгласие с капитан Грейбъл. Вече измина почти цяла седмица и Бък и неговите последователи проявяват сравнително добро поведение и дисциплина. Смятам, че си струва да се опита.

И Уентуърт се присъедини към клатещите глави.

— Доктор Уентуърт? – обърна се към него Рокър.

— Бих оценил шансовете за успех на плана на капитан Хейуърд като много ниски. Капитан Хейуърд не е психолог, а прогнозите й за човешкото поведение са просто мнение на лаик и не се основават на научното изследване на човешката психология.

Хейуърд погледна към комисаря.

— Не ми е в характера да се тупам в гърдите, сър, но фактът е, че аз наистина имам магистърска степен по съдебна психология от Нюйоркския университет. Тъй като, доколкото знам, доктор Уентуърт е доцент в колежа на остров Стейтън – CUNY, става ясно, че не сме общували на научно равнище.

В последвалата неловка тишина на Хейуърд й се стори, че Рокър едва потисна усмивката си.

— Продължавам да държа на предишното си мнение каза кисело Уентуърт.

Рокър не му обърна внимание, а продължи да говори с Хейуърд

— И толкоз?

— Толкоз.

— Най-добре е да подготвите екип от специалните части, който да измъкне капитан Хейуърд, както и линейки, когато се случи неизбежното – каза Грейбъл.