Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Д’Агоста последва Пендъргаст надясно. Този коридор минаваше покрай още стари гробове, украсени със скулптури и релефи, и свършваше пред нова желязна врата Пендъргаст я отвори за миг.

Лъчът на фенерчето освети далеч по-грубо изработен тунел изсечен в самата ската. В грапавите стени бяха издълбани ниши, всяка със своя купчина кости, череп и останки от дрехи. Някои от скелетите имаха пръстени или огърлици, разпилени в хлътналите гръдни кошове. Чу се леко шумолене на мишки и няколко покрити с козина куршума се стрелнаха по пръстения под в търсене на прикритие. По-нататък имаше редици с по-нови гробове, в тесни ниши, като в мавзолей. Всяка ниша бе затворена с мраморна плоча.

Колкото по-навътре влизаха толкова датите на плочите ставаха все по-скорошни. На някои бяха прикрепени снимките на починалите, сериозни лица от деветнайсети и началото на двайсети век, белязани от лишения и разочарования. Появиха се няколко празни ниши, върху чиито плочи не бе изписано нищо. Върху други бе изписано само името и рождената дата, но липсваше датата на смъртта. Пендъргаст размаха фенерчето отляво надясно, сетне – обратно. Продължиха Д’Агоста вече виждаше дъното на криптата. И там, в самия край на най-долния ред бе гробът, който търсеха:

Карло Вани

1948-2003

Пендъргаст бръкна в сакото си и извади тънко платно, което бързо разстла върху каменния под в криптата. След тава извади тесен железен лост и дълго метално острие с извит край. Мушна острието зад мраморната плоча и го завъртя бавно, след това пъхна лоста в отворилата се дупка и дръпна рязко. Плочата се освободи с леко облаче прах. Пендъргаст я улови ловко и я постави върху платното.

Тъмният отвор избълва гадна миризма на изгоряло.

Пендъргаст насочи лъча на фенерчето си в нишата.

— Помогни ми, моля те.

Д’Агоста коленичи до него. Не искаше да погледне в дупката, някак си не му се струваше прилично.

— Хвани левия крак, аз ще хвана десния и ще го изтеглим навън. Извадихме късмет, че нишата на Вани е на равнището на пода.

Д’Агоста се насили да погледне. В мрака видя само подметките на две обувки – и двете с дупки.

— Готов ли си?

Д’Агоста кимна. Посегна и улови обувката.

— Готов.

Бръкна по-навътре и улови крачол на панталон. Стори му се, че хваща възлеста кост, само че нещо друго изпука под него, досущ като пергамент и стомахът му се разбунтува. Миризмата бе ужасна.

— На три дърпай бавно и леко. Едно, две, три…

Д’Агоста дръпна и след миг на съпротивление, тялото се освободи и започна да се плъзга навън, беше учудващо леко.

— Продължавай.

Д’Агоста се отдръпна назад и продължи да тегли, докато трупът изцяло не излезе от нишата. Разкри се гнездо на щипалки и изплашените насекоми се пръснаха във всички посоки. Д’Агоста отскочи назад и плесна няколко, които пропълзяха по крачола му

Карло Вани лежеше пред тях – със скръстени ръце, стиснал кръст, с широко отворени очи, но празни и сбръчкани. Устните бяха се отделили от зъбите, които представляваха само изгнили пънчета. Бялата му коса бе пригладена назад с някакво страхотно вещество, защото нито едно косъмче не бе разрошено. Костюмът имаше дупки от дейността на насекомите, но като цяло бе запазен, макар и малка прашен. Единствените очевидни белези на изгаряне бяха по ръцете му, които бяха почернели и усукани, а ноктите се бяха извили нагоре.

— Моля те, подръж малко светлината, Винсънт.

Пендъргаст се наведе към тялото, положи нож върху гърлото му и с едно движение разпори дрехите от шията до пъпа. Разтвори ги настрани. Хлътналият корем бе натъпкан с хартиени подплънки, каквито бяха използвали и за изпълвана на костюма Пендъргаст ги махна, за да се разкрие почернелия торс. С белеща се на прашни изгорели пластове кожа. От гръдния кош се показаха изгорели ребра с овъглени краища.

Д’Агоста с усилие поддържаше лъча на фенерчето стабилен.

Пендъргаст извади лист хартия от джоба си и го постави до трупа. Д’Агоста го погледна и разбра, че това бе копие от доклада на съдебния лекар фотокопие от рентгеновата снимка показваше местата прогорени от капки стопен метал. След това той прикрепи към окото си часовникарска лупа, наведе се и нагласи фокуса й. С нож в едната ръка и с пинсети в другата започна да рови в коремната кухина. Чуваше се леко прашене.

— Аха!

Вдигна с пинсетите капка разтопен и застинал метал, пусна го в епруветка и се зае отново с трупа.

В мрака зад тях се чу някакъв шум.