Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Обикновено жертвите първо ги застрелват, а след това ги изгарят, за да унищожат доказателствата. Чували ли сте друг път за човек, първо изгорен, а после застрелян?

— Честа се случва. За да изтръгнат информация от него.

— Не и от половин тяло. Изгарянията при мъчения са локални.

Еспозито се взря в снимката.

— Това не означава нищо. Може би е дело на някакъв маниак.

— Можем ли да видим цялото дело?

Полковникът сви рамене, стана, затътри се до един шкаф в дъното и се върна с дебела връзка документи. Постави я на масата и разряза връвта с джобното си ножче.

Пендъргаст прелисти документите, извади един от тях и започна да го резюмира на английски:

— Карло Вани, възраст – петдесет и пет години, пенсиониран земеделец, тялото е намерено в casa colonica [42] Селска къща, или къща отдадена на арендатори. (ит.). – Б.пр. в планините, близо до Абстоне. На мястото не са намерени физически доказателства, няма пръстови отпечатъци, влакна гилзи, следи от стъпки. – Вдигна глава – На мен това не ми прилича на работа на маниак.

Върху лицето на полковника бавно се появи усмивка.

— Дори и всред карабинерите се среща некомпетентност. Това, че не са били намерени никакви доказателства не означава, че не е имало никакви доказателства.

Пендъргаст прелисти страницата.

— Един-единствен изстрел в сърцето. И какво е това? Някакви капки стопен алуминий, открити от medico legale [43] Съдебен лекар. (ит.). – Б.пр. , прегорили дълбоко плътта на мъжа.

Прелисти още една страница.

— А тук има нещо още по-интересно. Няколко години преди убийството. Вани е бил обвинен в задиряне на деца от местното население. Отървал се е поради технически несъответствия в обвинението. Хипотезата на полицията е била, че убийството е било просто отмъщение, но изглежда не са се постарали много да открият убиеца.

Полковникът угаси цигарата си.

— Allora [44] Е, добре, в такъв случай (ит.). – Б.пр. . Убийство за отмъщение, дело на някои от общността. Убиецът е искал този педофил да си плати за стореното. Поради това го е изгорил, а след това го е прострелял в сърцето. Това обяснява всичко.

— Така изглежда.

Последва дълго мълчание.

— И все пак – рече Пендъргаст сякаш на себе си, – прекалено перфектно е. Ако човек иска да убие някого, colonello, без значение кого, тогава кого ще избере? Точно човек като този: виновен за отвратително престъпление, без да е получил наказание за него. Човек без семейство, без важни връзки, без работа. Полицията няма да си даде много зор да открие убиеца, а хората от града ще направят всичко възможно да попречат на разследването.

— Прекалено умозрително, агент Пендъргаст. Никога през живота си не съм се сблъсквал с престъпник, способен на толкова прецизно планиране. И защо човек ще убива някой случайно подбран престъпник? Звучи ми като излязло изпод перото на Достоевски.

— Нямаме си работа с обикновен престъпник, а нашият убиец си има много специална причина да убива. – Пендъргаст най-сетне остави папката и се обърна към Д’Агоста: Винсънт?

— Струва си да се провери.

— Мога ли да получа копие от доклада на medico legale? – попита Пендъргаст.

Полковникът каза нещо на офицера, който тъкмо се бе завърнал с кафето. Той отнесе палката към фотокопирната машина и след малко се върна с копието.

Полковникът го подаде на Пендъргаст, сетне запали цигара и лицето му се смръщи от раздразнение.

— Надявам се, че няма да ми поискате сега и заповед за ексхумация.

— Боя се, че ще го направим.

Еспозито въздъхна, издуха дима през носа си.

— Mio Dio! Само това ми трябваше. Съзнавате ли колко време ще ни отнеме това? Поне година.

— Неприемливо е.

Полковникът кимна.

— Това е Италия – Върху лицето му се появи тънка усмивка. – Разбира се…

— Разбира се какво?

— Винаги можете да го направите неофициално.

— Искате да кажете да ограбим гроб?

— Предпочитаме да го наричаме „предварително разследване“. Ако откриете нещо, тогава свършвате писмената работа.

Пендъргаст се изправи.

— Благодаря ви, colonello.

— За какво? Нищо не съм ви казал. – И той се поклони на шега. – Освен това, мястото е извън моята юрисдикция. Това решение е задоволително за всички страни, освен може би за Карло Вани

Докато излизаха, полковникът подвикна подире им:

— Не забравяйте да вземете panini [45] Сандвичи (ит.). – Б.пр. и бутилка хубаво кианти. Боя се, че нощта ще бъде дълга и студена.