Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Имаме опашка – мотоциклет! – рече той. Пендъргаст кимна.

— Ако не греша дукати монстър, модел S4R. Двуцилиндров, с четири клапана, доста над сто конски сили, лек, но много мощен.

Д’Агоста се обърна отново назад. Мотоциклетистът бе облечен в черни кожени дрехи и носеше шлем с непроницаем визьор.

— Мъжът от площада ли? – попита.

— Или той, или някой свързан с него.

— Нас ли преследва?

— Не, целта му е свещеникът.

— Ние изобщо не можем да го изпреварим.

— Но можем да го забавим. Извади оръжието си.

— И какво да направя?

— Това ще го оставя на твоята лична преценка.

Д’Агоста вече чуваше високия вой на двигателя на мотоциклета, който приближаваше зад тях. Излязоха от поредния завой в облак от прах, след което фиатът се занесе първо надясно, после наляво. А мотоциклетът вече навлизаше в същия завой, наклонен под невероятен ъгъл, почти легнал на пътя. Мотоциклетистът изправи машината и бързо започна да скъсява дистанцията и да се готви за изпреварване.

— Дръж се. Винсънт.

Колата зави в лявото платно, точно когато моторът ги настигна след това се върна обратно в дясната лента със свирещи гуми, препречвайки пътя на мотоциклетиста. Д’Агоста погледна назад и видя, че онзи изостана, приготвяйки се за следващ опит да ги задмине.

— Ще мине отдясно! – извика той.

В последния миг Пендъргаст отново зави в лявото платно, правилно очаквайки фалшива маневра, чу се свирене на гуми, мотоциклетистът натисна задната спирачка и моторът се изправи на задното си колело. Водачът му го изправи, съвзе се. Д’Агоста видя, че бърка в коженото си яке.

— Има пистолет!

Д’Агоста се опря на дясната врата и зачака с готов пистолет. Съмняваше се, че човек на мотоциклет със скорост сто и двайсет километра в час по лъкатушещ планински път би могъл да стреля точно, но не искаше да рискува.

С рязко ускорение мотоциклетът приближи отново, ездачът му насочи пистолета. Д’Агоста също се прицели.

— Изчакай го да стреля пръв – рече тихо Пендъргаст.

Последва гръм и синьо облаче дим, който мигновено се разнесе, после удар и задното стъкло изведнъж стана непрозрачно, цялото в мрежа от пукнатини, които се разпростираха настрани от перфектно кръглата дупка, направена от 9 . милиметровия куршум. Миг по-късно Пендъргаст удари ужасяващо рязко спирачки и Д’Агоста опъна силно предпазния си колан, след което колата зави и се ускори отново.

Д’Агоста разкопча колана, скочи на задната седалка. Ритна хлътналото задно стъкло, насочи пистолета си и стреля. Мотоциклетистът зави и изостана зад поредния завой, като едновременно сменяше крачните скорости.

— Този негодник…!

Колата се поднесе на следващия завой, стъпи върху банкета и се озова в опасна близост до ръба на скалата. Д’Агоста коленичи на задната седалка, затаил дъх, и насочи пистолета през строшеното стъкло, готов да стреля, веднага щом мотоциклетистът се появи отново. Докато изкачваше поредния хълм, забеляза мотоциклетът дукати да лети на около стотина метра зад тях.

Пендъргаст премина на по-ниска предавка, двигателят изсвири от усилието и стрелката на оборотомера премина в червения сектор. Колата влезе в поредния дълъг и противен завой.

Докато ускоряваха на излизане от него пътят пое по планински склон направо към дълга и тъмна борова гора, която образуваше сенчест тунел. Край тях профуча пътна табела „Киузи дела Верна 13 км“. Като не откъсваше поглед от пътя зад тях, Д’Агоста зърна вихрушката борови иглички, които препускащият фиат вдигаше.

И тогава дукатито се появи иззад завоя. Д’Агоста се прицели, но да се стреля от люшкащата се кола на сто и осемдесет метра разстояние бе невъзможно. Седна и зачака шанса си.

С пронизителен вой мотоциклетът се втурна напред, с рев мина на пета, после на шеста скорост, достигайки все по-голяма бързина. Ездачът бе прибрал пистолета си и двете му обути в ръкавици ръце стискаха кормилото, а главата му бе ниско приведена.

— Ще се опита отново да ни изпревари.

— Не ще и дума.

Пендъргаст остана на средата на пътя, натиснал до дупка педала на газта.

Но колата не бе равностоен противник на двуколесния звяр. Моторът набираше като изтребител по стръмнината, с шеметно ускорение. „ Това нещо сигурно се носи с над двес та и двайсет километра в час“ – помисли си Д’Агоста. Знаеше, че ще се опита да свие и да профучи покрай тях в последния миг и нямаше как Пендъргаст да предугади дали ездачът щеше да го задмине отдясно или отляво. Насочи пистолета. Доста бе подобрил точността си след множеството тренировки на стрелбището на 57-и участък, но при тези вибрации, при комбинираното движение на колата и на мотоциклета, щеше да му бъде много трудно. Моторът сега се носеше с двойно по-висока скорост и бързо ги застигаше.