Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Тя забеляза ново цинично пламъче в погледа на Рокър. Питаше се дали това означаваше съгласие с предложението й, или просто му бе забавно. Рокър се радваше на добра репутация сред редовия състав на полицията, но бе прочут с това, че бе много трудно да бъдат прочетени мислите му.

— Да се отнасяме към него като към разумно човешко същество ли? – повтори думите й Грейбъл – Този мъж е осъден за убийство.

Психологът се изкикоти. Хейуърд го погледна и той отвърна на погледа й. Изражението му бе станало още по-снизходително. Тя се запита дали той не знаеше нещо, което й бе убягнало. Всичко това започваше все повече да изглежда като предрешено заключение.

— А какъв е сценарият ти при неуспех на този план? – попита я комисар Рокър.

— Тогава ще отстъпя пред господин Уентуърт.

— Доктор… – понечи да каже нещо Уентуърт, но бе прекъснат от Грейбъл.

— Господин комисар, нямаме време да опитваме първо един план, а после друг. Трябва да изведем Бък от там веднага. Или да излезе тихо и мирно, или с белезници – изборът е негов. Ще го направим бързо, призори. И той ще се поти на задната седалка на патрулката, преди неговите последователи да са се усетили, че липсва.

Мълчание. Рокър оглеждаше присъстващите в залата. Имаше още двамина мъже, които не бяха вземали думата.

— Господа?

Кимания, шепот. Изглежда всички бяха съгласни с психолога и с Грейбъл.

— Е – каза Рокър и се изправи, – трябва да се съобразя с мнозинството. В крайна сметка не сме назначили психолог, за да игнорираме съветите му.

След това погледна Хейуърд. Тя не можа да разчете докрай изражението му, но й се стори, че в него имаше известна симпатия.

— Ще влезем с малка група, както предлага Уентуърт – продължи Рокър. – Само с двама офицери Капитан Грейбъл, ти ще си единият.

Грейбъл го погледна изненадан.

— В твоя участък е, както особено подчерта това. А и ти препоръча незабавни действия.

Грейбъл бързо овладя изненадата си.

— Разбира се, сър. Съвсем правилно.

— И както предлага Уентуърт, ще изпратим и жена. – Рокър кимна към Хейуърд – И това ще бъдеш ти.

В залата се възцари тишина. Хейуърд видя, че Грейбъл и Уентуърт се спогледаха.

Ала Рокър продължи да гледа към нея. Сякаш искаше да й каже „Гледай нещата да бъдат в рамките на разумното, Хейуърд“.

— Бък ще оцени факта, че при него отиват двама високопоставени офицери. Това ще погъделичка усещането му за важност – Рокър се обърна. – Грейбъл, ти ще бъдеш старшият, операцията е твоя. Оставям на теб организацията и подробностите, както и избора на време. Закривам съвещанието.

Предобедът след пътуването до Кремона бе ясен и свеж. Д’Агоста присви очи срещу обедното слънце, докато придружаваше Пендъргаст отново към площад Санто Спирито отвъд реката.

— Обади ли се на капитан Хейуърд? – попита Пендъргаст.

— Снощи, преди да си легна.

— Нещо интересно?

— Май няма. Всичките нишки, които са следвали след убийството на Кътфорт не са довели до нищо. Нищо в записите на охранителните камери в блока му. Същото е и в разследването на Гроув. А сега всичките висши полицая в Ню Йорк са изцяло заети с онзи проповедник, който се е настанил в Сентръл парк.

Този път площадът не се видя на Д’Агоста толкова тих, колкото преди; спокойствието му разваляше голяма група студенти с раници, седнали на стъпалата на фонтана, които пушеха трева и си подаваха бутилка вино от Брунело, като разговаряха шумно на половин дузина езици. Компания им правеха поне десетина бездомни кучета.

— Внимавай къде стъпваш, Винсънт – рече Пендъргаст с кисела усмивка – Флоренция: такава великолепна смесица от възвишеното и низкото. – Той посочи купчинката кучешки изпражнения, а след това – величественото здание, което заемаше югоизточния ъгъл на площада – Например – Палацо Гуадани. Един от най-хубавите примери за ренесансов дворец в целия град. Построен е след 1400-та година, но корените на фамилията Гуадани са отпреди още няколко века.

Д’Агоста огледа сградата. Първият етаж бе изграден от груби блокове сиво-кафяв варовик, а следващите бяха измазани и боядисани в жълто. По-голямата част от най-горния етаж бе заета от лоджия: с портик, чийто покрив се поддържаше от каменни колони. Сградата излъчваше сдържаност и елегантност.

— На втория стаж има различни офиси и апартаменти, а на третия – езиково училище. А на най-горния етаж е пансионът, държан от синьора Донатели. Там, без съмнение, през 1974-а са се запознали Бекман и останалите.