Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Добре – каза Грейбъл, – но как ще го изведем без екип от специалните части?

Ако заплашите човек като Бък, той ще реагира остро. Насилието е крайната реакция, когато човек като него бъде поставен натясно. Предлагам да се изпрати офицер или двама невъоръжени, за предпочитане жени, привлекателни, които да го изведат. Внимателен, непровокативен арест да се извърши бързо, с хирургическа точност. И след ден лагерът няма да го има, последователите му ще потърсят следващия гуру, или ще отидат на концерт на „Грейтфул дед“ или ще се върнат към онова, което са правили, преди да са прочели онези статии в „Поуст“ – Последва нова протяжна въздишка – Това е моят настоятелен съвет.

Хейуърд не можа да се сдържи да не обърне очи. Бък шизофреник? Речите му, подробно цитирани в „Поуст“, не показвала никаква дезорганизация на мисловния процес, който би трябвало да се очаква в резултат на шизофренията.

Рокър, който и без друго щеше да й даде думата, забеляза изражението й.

— Хейуърд? Имаш ли нещо да добавиш?

— Благодаря ви, сър. Макар да съм съгласна с някои от анализите на ситуацията на господин Уентуърт, при цялото ми уважение не съм съгласна с препоръката му.

Забеляза, че Уентуърт я гледаше с воднистите си очи и очевидно я съжаляваше за невежеството й. Твърде късно се усети, че го бе нарекла „господни“, вместо „доктор“. А това бе най-сериозен грях в академичните среди и неприязънта му бе почти осезаема. Е, да върви на майната си.

— Такова нещо като непровокативен арест не съществува – продължи тя. – Всеки опит да се влезе там и да се отведе Бък силом – дори и внимателно – няма да доведе до нищо. Ако той е побъркан, то е побъркан като лисица. Ще откаже да излезе. А веднага щом се появят белезниците, вашите две ченгета „ за предпочитане жени, привлекателни“ ще се озоват в отвратителна ситуация.

— Господин комисар – прекъсна я Грейбъл, – онзи мъж съвсем открито се подиграва на закона. Имам по хиляда телефонни обаждания на ден от бизнесмени и живущи на Пето Авеню, – от „Шери Недърланд“, „Метрополитън клъб“, „Плаза“. Телефонните линии блокират. И можете да бъдете сигурни, че щом се обаждат на мен, значи се обаждат и на кмета.

Грейбъл замълча, за да им даде възможност да осмислят чутото.

— Много добре знам, че звънят и на кмета – рече Рокър с тих и сериозен тон.

— Тогава знаете, сър, че не разполагаме с лукса да протакаме. Трябва да предприемем нещо. Какви други възможности имаме, освен да арестуваме онзи мъж? Нима капитан Хейуърд има по-добра идея? Бих искал да я чуя – Той се облегна назад задъхан.

Хейуърд заговори хладно.

— Капитан Грейбъл, не бива да допуснем тези бизнесмени живущи, както споменахте, да накарат полицията да предприеме прибързана и зле обмислена операция.

„Казано с други думи – помисли си тя, – могат да вървят на майната си“.

— Лесно ви е да говорите така от високото си място в детективското бюро. А аз се срещам с тези хора всеки ден. А ако бяхте разкрили убийството на Кътфорт, нямаше да имаме този проблем, капитане.

Хейуърд кимна, запазвайки неутрално изражение. Един на нула за Грейбъл.

Рокър се обърна към нея:

— Като стана дума за това, как върви разследването, капитане?

— Имаме някои нови доказателства, които момчетата от лабораторията изследват. Проверяваме хората от телефонните разпечатки на Кътфорт за последните седемдесет и два часа. Преглеждаме записите от охранителите видеокамери във фоайето на жилищния му блок, сравняваме ги с обитателите и с известните посетители. И, разбира се, ФБР работи по някои обещаващи следи в Италия.

Беше твърде малко и Хейуърд знаеше, че така и прозвуча. Истината бе, че никак не бяха напреднали.

— Тогава какъв е планът ви да се справим с този Бък? – запита я войнствено Грейбъл, усетил, че е взел връх.

— Бих препоръчала още по-неагресивен подход. Без да оказваме натиск. Без да ги провокираме с нещо. Вместо това да изпратим там някого, който да поговори с Бък. Да му обясни нещата. Той има там стотици хора, които съсипват парка и безпокоят жителите на квартала. Дълбоко в себе си той е отговорен човек и, естествено, би искал да направи нещо, със сигурност би поискал да изпрати хората си у дома, да отидат по нужда, да се обръснат, да вземат душ. Аз така бих поставила въпроса. Освен това бих предложила на Бък сделка – ако изпрати хората си по домовете им, ще му дадем разрешение за демонстрация. Да се отнесем към него като към разумно човешко същество. Само с морков, без тояга. А тогава, след като разпуснат лагера си, да оградим мястото под претекст, че ще се пресажда тревата. После ще им дадем разрешение за демонстрация в осем часа сутринта в понеделник в далечния край на парка „Флашинг меддоу“. И повече няма да ги видим.