Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— И?

Мъжът се поколеба.

— Не знам защо съм склонен да ви се доверя, но ще го направя. Дървеният материал, който Страднвари е използвал, се добивал в подножието на Апенините и бил превозван по течението на реките По или Адидже, след което бил складиран в солените лагуни до Венеция. Така постъпвали от чисто прагматични съображения, но същевременно с дървото ставало нещо много важно – отваряли се порите му. Страдивари купуват дървото мокро. Не го сушал. Вместо това продължавал да го кисне в разтвори, съставени по негова собствена рецепта – доколкото мога да съдя, комбинация от боракс, морска сол, дървесна смола, кварц и други минерали, както и пръст, цветно венецианско стъкло. Земният кварц и стъклото предпазвали цигулката от дървоядни червеи, но освен това запълвали въздушните пространства и придавали яркост и чистота на тона. Дървесната смола причинявала съвсем фини промени и действала като препарат против плесените. Разбира се, истинската тайна се крие в пропорциите и тях, господни Пендъргаст, и аз няма да ви разкрия.

Пендъргаст кимна.

— През всичките тези години съм направил стотици цигулки от дърво, третирано по същия начин, експериментирах със съотношенията на разтвора и с времетраенето на потапянето в него. Инструментите, които се получаваха, имаха силен, ясен звук. Но – дрезгав звук. Необходимо бе нещо, което да омекоти вибрациите, обертоновете.

Той замълча за миг и продължи.

— И точно тук се проявява истинският гений на Страдивари. Той е намерил решението в тайния си лак.

Специ „кликна“ няколко пъти с мишката на компютъра и мина през няколко менюта. Появи се ново, черно-бяло изображение на удивително суров пейзаж, който на Д’Агоста напомни за някаква огромна планинска верига.

— Това е лакът на цигулка страдивариус, сканиран с електронен микроскоп с увеличение 30 000 пъти. Както можете да видите, това не е гладък, твърд слой, какъвто е, ако го гледате с невъоръжено око. Вместо това има милиарди микроскопични пукнатини. Когато с цигулката се свири, тези пукнатини поглъщат и омекотяват острите вибрации и резонанси, като така се извлича най-чистият и ясен тон. Това е истинската тайна на цигулките на Страдивари. Проблемът е, че използваният от него лак е бил невероятно сложен химически разтвор, включващ сварени насекоми и други органични и неорганични съставки. Той не се поддава на никакъв анализ, а и имаме толкова малко материал за тестване. Не можеш да изстържеш лака на една цигулка „Страдивариус“ – дори най-малкото одраскване може да съсипе инструмента. Трябва да изстържеш цяла цигулка, за да получиш достатъчно лак, за да го анализираш както трябва. Но и не можеш да използваш някоя от по-малко стойностните му цигулки. Те са били експериментални и рецептата за лака се е променяла много пъти. Не става, ще трябва да унищожиш един от инструментите от златния му период. Не само това, ами ще трябва да разрежеш и дървения материал и да анализираш химията на разтвора, в който е бил киснат, както и взаимодействието между лака и дървото. Поради всичките тези причини, не успях да изясня точно как е постигнал той шедьоврите си.

Специ се облегна назад.

— Има и друг проблем. Дори човек да притежава всичките му тайни рецепти, той пак може да се провали. След като е знаел всичко онова, което ние знаем. Страдивари все пак е направил някои посредствени цигулки. Имало е и други фактори, за да направиш съвършен инструмент, някои от които са били извън контрола му – като например особените свойства на никое парче дърво, което е използвал.

Пендъргаст кимна.

— И това, господин Пендъргаст, е всичко, което мога да ви кажа. – Лицето на мъжа блестеше от трескава напрегнатост – А сега да поговорим за това.

Той разтвори длан и изглади смачканата визитка. И за първи път Д’Агоста зърна онова, моето Пендъргаст бе написал върху нея.

Това бе думата „Стормклауд“

Мъжът държеше визитката с трепереща ръка.

Пендъргаст кимна в отговор.

— Може би най-доброто начало ще е вие да разкажете на сержант Д’Агоста какво знаете за историята й.

Специ се обърна към Д’Агоста с изписано върху лицето му съжаление.

— Стормклауд е била най-великата цигулка на Страдивари. С нея са свирили редица виртуози в една почти непрекъсната поредица от Монтеверди до Паганини и след него. Този инструмент е присъствал в най-великите мигове на музикалната история. На тази цигулка е свирил Франц Клемент на премиерата на бетовеновия концерт за цигулка. На нея е свирил самият Ерамс на премиерата на собствения му втори концерт за цигулка и Паганини на първото представяне в Италия на всичките му двайсет и четири капричия. И след това, малко преди Първата световна война – след смъртта на виртуоза Лучано Тосканели. Господ да го прокълне, – цигулката изчезнала. В края на дните си Тосканели полудял и някой казват, че е унищожил цигулката. Други твърдят, че се изгубила през войната.