Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— А сега да си дойдем на думата – за истинската причина поради, която дойдохме в Кремона. Стой близо до мен, моля те, не се губи.

Пендъргаст го поведе из лабиринт от коридори към тясна стълба, която ги изведе до една странична алея зад двореца. Там спряха най-малко за минута. Пендъргаст да огледа внимателно уличката и околните сгради. След това, крачейки много бързо, той преведе Д’Агоста по редица виещи се, още по-мъчителни за ходене средновековни улички с извисяващи се над тях старинни тухлени и каменни сгради. Някои от улиците бяха толкова тесни, че беше тъмно, въпреки обедното слънце. От време на време Пендъргаст се мушваше я някои вход или в тясна пресечка, за да се огледа още веднъж.

— Какво има? – попита в един момент Д’Агоста.

— Проста предпазливост, Винсънт, обичайното внимание.

Най-накрая стигнаха до толкова тясна улица, че по нея едва ли можеше да премине и велосипедист. Тя се виеше към задънения си край, който изглеждаше като витрина на изоставен магазин, дебелото стъкло бе грубо закрепено за старинната каменна арка. То бе напукано, с лепенки и почти непрозрачно от мръсотия. Цялата фасада бе зад желязна решетка, която изглеждаше ръждясала.

Пендъргаст мушна ръка зад нея и дръпна някаква жица. В дебрите на магазина се чу приглушен звън.

— Ще се наруши ли с нещо разследването ни, ако ми кажеш при кого отиваме сега на посещение?

— Това е лабораторията и работилницата на доктор Луиджи Специ, един от най-изтъкнатите експерти по цигулките на Страдивари. Самият той донякъде прилича на средновековен мъж – учен и инженер, а същевременно и много добър музикант. Неговите реконструкции на цигулките на Страдивари са сред най-добрите в света. Но те предупреждавам: известен е и с това, че е малко смахнат.

Пендъргаст дръпна отново жицата и отвътре избуча груб глас:

— Non lo voglio! Va’ via! [30] Затворено! Вървете си! (ит.). – Б.пр.

Пендъргаст отново позвъни, този път по-настоятелно.

Зад стъклото се появи някаква фигура на огромен, прегърбен мъж в кожена престилка, с дълга побеляла коса и бели мустаци. Размаха и двете си ръце към Пендъргаст, за да го прогони.

— Che cazz’! Via, ho deito!

Пендъргаст извади визитка написа само една дума на гърба й и я пусна през процепа за поща във вратата. Тя падна на пода. Мъжът я вдигна, обърна я и в един миг застана напълно неподвижен. Погледна Пендъргаст, погледна картичката и след това се зае със сложния процес на отключване и издигане на решетката. След минута двамата минаха приведени под арката и се озоваха в работилницата му.

Д’Агоста се огледа с любопитство. Стените бяха почти изцяло покрити с висящи части от цигулки в различен стадия на изработка. Носеше се приятната миризма на дърво, талаш, лак, масло и лепило.

Мъжът изгледа Пендъргаст така, сякаш виждаше призрак. Извади от мръсната кожена престилка чифт очила с полепнали парченца талаш, за да огледа агента по-добре.

— Значи така, Алойзиъс Пендъргаст, доктор на науките – рече на почти перфектен английски – Привлякохте вниманието ми. Какво искате?

— Има ли някъде местенце, където да поговорим?

Последваха го в тясното пространство на работилницата – беше широка не повече от два метра и половина – към доста по-широко помещение отзад. Специ им посочи да седнат на дълга пейка. Самият той се покачи на ъгъла на тезгяха, скръсти ръце и ги загледа.

Д’Агоста забеляза в тъмното врата от неръждаема стомана и малко прозорче, съвсем не на място в това помещение. През прозорчето се виждаше боядисана в блестящо бяло лаборатория, с лавици с компютърна техника, обляна от неприятна флуоресцентна светлина.

— Благодаря ви, че се съгласихте да ни приемете, доктор Специ – рече Пендъргаст. – Знам, че сте много зает и мога да ви уверя, че няма да отнемем много от времето ви.

Мъжът кимна, донякъде умилостивен.

— Това е моят колега сержант Винсънт Д’Агоста от Саутхамптънското управление, Ню Йорк.

— Приятно ми е.

Мъжът се наведе напред и се ръкува. Имаше изненадващо силна ръка. След това седна отново и зачака.

— Предлагам ви размяна на информация – каза Пендъргаст.

— Както желаете?

— Вие ще ми кажете какво знаете за тайните формули на Страдивари. Аз ще ви кажа какво знам за съществуването на цигулката, чието име написах на визитката си. Естествено, аз ще запазя вашата информация в тайна. Няма да записвам нищо, няма да кажа никому за нея, освен на моя колега, който е човек, на чиято дискретност може да се разчита.