Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Добре дошли в Nucleo Investigntivo, елитната част от карабинерите, която командвам. Разследваме тежки престъпления. – Еспозито изгледа косо Д’Агоста – Това първото ви посещение в Италия ли е, сержант Д’Агоста?

— Да.

— И как я намирате?

— Ами тя е… не е съвсем онова, което очаквах.

Той забеляза едва доловимото насмешливо пламъче в очите на мъжа. Еспозито махна с ръка към гледката.

— Красиво е, нали?

— Погледнато от тук.

— Флорентинците… – той изблещи очи, – живеят в минатото. Смятат, че са създали всичко красиво на този свят – изкуството, науката, музиката, литературата – и че това е достатъчно. Защо да правят още нещо? Лежат на лаврите си вече четиристотин години. А ние сме израсли с поговорката Nun cagna a via vecchia p’a nova, ca saie chello che lasse, nun saie chello ca trouve.

— Не живей в миналото, защото ще разбереш само какво си изгубил, а не какво си открил“, така ли? – попита Д’Агоста.

Еспозито замълча, сетне се усмихна.

— Произходът на семейството ви е от Неапол, нали?

Д’Агоста кимна.

— Това е забележително. И всъщност говорите неаполитански?

— Израснал съм с мисълта, че говоря италиански.

Еспозито се разсмя.

— Не ми е за първи път. Вие сте късметлия, сержант, да говорите този богат и древен език, който повече не се преподава в училище. Всеки може да научи италиански, но само един истински мъж може да говори neapolutano. Аз самият съм от Неапол. Там, разбира се, е невъзможно да се работи, но е чудесно място за живеене.

— Ssuonne Napele viato a ite – рече Д’Агоста.

Еспозито го изгледа още по-учуден.

— „Да бъде благословен човек, който мечтае за Неапол“. Много красива поговорка. Дори аз не бях я чувал досега.

— Когато бях малко момче, баба ми прошепваше тези думи винаги, когато ме целуваше за лека нощ.

— А вие мечтали ли сте си някога за Неапол?

— Понякога съм сънувал град, който съм мислел за Неапол, но съм убеден, че това е само плод на въображението ми. Никога не съм бил там.

— Тогава недейте да ходите. Придържайте се към сънищата си: те винаги са по-хубави – След което полковникът се обърна към Пендъргаст: – А сега – както вие, американците, казвате – да се залавяме за работа.

Отведе ги в едно кътче в дъното на стаята, със срещуположно разположени около стара каменна маса дивани и кресла Еспозито махна с ръка:

— Caffe per not, per favorc.

След малко се появи жена с поднос, върху който имаше миниатюрни чашки с еспресо. Еспозито изпи на екс една от тях, след това погълна и втората почти толкова бързо. Извади пакет цигари и предложи.

— А, да, вие американците, вече не пушите – Извади цигара, запали я и всмука дима. – Тази сутрин, между седем и осем, имах шестнайсет телефонни обаждания – един от американското посолство в Рим, пет от американското консулство в Лугарно, едно от Държавния департамент, две от „Ню Йорк таймс“, едно от „Вашингтон поуст“, едно от китайското посолство в Рим, и пет от най-различни неприятни хора от компанията на господин Булард. – Вдигна глава, в очите му блещукаха пламъчета. – Като се има това предвид и онова, което ми казахте в кафенето, става ясно, че Булард е бил важна личност.

— Не знаехте ли за него? – попита Пендъргаст.

— Само бях чувал – отвърна полковникът, дръпна от цигарата, издиша – Колегите ми от полицията вече имат досие за него, което те, разбира се, няма да споделят с нас.

— Мога да ви информирам още повече за Булард, но това няма да ви помогне. Информацията само ще отвлече вниманието ви, както се случи и с мен.

Еспозито се обърна към двамата карабинери, които си шепнеха зад тях.

— Basta си stfessarie! Mettieve a fatica! Maronna mcja, chisi’so propr’sciem’!

Д’Агоста едва се сдържа да не се разсмее.

— Това го разбрах.

— А аз не успях.

— Каза на онези мъже на… хм… неаполитански: „Престанете с тези глупости и се захващайте за работа!“

— Моите хора са глупави и суеверни. Половината от тях смятат, че това е работа на дявала. Другата половина – че е дело на някакво тайно общество. Както знаете, тези общества са широко разпространени всред флорентинската аристокрация. – Всмукване, издишване. – На мен ми се струва, господни Пендъргаст, че си имаме работа с убиец, който обича да се шегува

— Тъкмо обратното, никой не е по-сериозен от нашия убиец.

— Но всичко това – chest е ’na scena го diavolo [27] Да е работа на дявола (ит.). – Б.пр. ? Хайде сега. Това може да изплаши до смърт моите хора, но вас?

— Уверявам ви, че тук имаме много целенасочен сценарий.

— Виждам, че вече имате хипотеза за случилото се с господин Булард. Маже би ще бъдете така любезен да я споделите с мен? – Полковникът се наведе напред и опря лакти о коленете си. – В крайна сметка аз вече ви направих огромна услуга, кого не вписах в протоколите присъствието ви на местопрестъплението. В противен случай щяхте да бъдете заети с писмена работа поне до Коледа.