Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Почти веднага се чу шум от отваряща се врата, в коридора на долния етаж заехтяха стъпки, прозвуча силен говор от полицейските радиостанции. Д’Агоста продължаваше да държи кръстчето си, вперил погнел в малкия мраморен олтар. Свещта гореше с трепкащ червеникав пламък, а въздухът ухаеше на тамян и мирта. Едва потисна желанието да коленичи. Напомни си, че бе полицай, че това бе място на престъпление и че идеята дяволът да е дошъл и да е взел душата на Булард бе смехотворна.

И все пак, в тази уханна тъма тя никак не му се виждаше смехотворна. Ръката, с която стискаше кръстчето, трепереше.

Карабинерите нахлуха в салона. Д’Агоста чу ахване, приглушени изрази на шок, нещо, което му заприлича на набързо и напевно изречена молитва. След това дочу познатите шумове от ограждането на местопрестъплението, монтирането на прожекторите. Миг по-късно стаята отвъд бе обляна в почти непоносимо ярка светлина. Един лъч се стрелна в параклиса огря мраморния Исус зад олтара и сякаш го подпали.

На вратата се появи някакъв мъж и хвърли дълга сянка. Беше облечен не в униформа, а в официален сив костюм, само златните листа върху реверите показваха ранга му. Спря се и се вторачи вътре. Д’Агоста забеляза много добре очертания от ярката светлина силует на късоцевен парабелум берета в ръката му.

— Rimanete seduri, manin alto, per cortesta – рече спокойно мъжът.

— Останете по местата си, да се виждат ръцете ви – преведе Пендъргаст. – Ние сме полицаи…

— Tacete! [24] Мълчете (ит.). – Б.пр.

Д’Агоста изведнъж си спомни, че бяха облечени в черно и лицата им още бяха отчасти боядисани. Един Бог само знаеше какво си бе помислил този офицер.

Мъжът приближи с пистолет в ръка, който не бе насочен право към тях, но все пак.

— Кои сте вие ?– попита той на английски с лек акцент.

— Специален агент Пендъргаст от Федералното бюро за разследване, Съединени щати на Америка. – Беше отворил портфейла си, за да покаже от едната страна значката, а от другата – картата си.

— А вие?

— Сержант Винсънт Д’Агоста, от Саутхамптънското полицейско управление, офицер за връзка с ФБР. Ние сме…

— Баста! – Мъжът пристъпи напред. Взе портфейла на Пендъргаст, погледна значката и картата. – Вие ли се обадихте на отдел „Убийства“?

— Да.

— Какво правите тук?

— Разследваме серия убийства в Съединените щати, с който онзи мъж – Пендъргаст кимна към другата стая, – е свързан .

— Mafiosi?

— Не.

Мъжът изпита видимо облекчение.

— Знаете ли кой е починалият?

— Лок Булард.

Мъжът върна портфейла и посочи облеклата им.

— Това ли са най-новите униформи във ФБР?

— Историята е дълга, colonello [25] Полковник (ит.). Б.пр. .

— Как се озовахте тук?

— Ще откриете колата ни – ако вече не сте го сторили – в маслинената горичка отвъд улицата. Черен фиат стило. Аз, разбира се, ще ви подготвя официален рапорт за всички подробности: кои сме, защо сме тук. Част от тази информация вече е на разположение на Questura-та.

— Не, за Бога. Никакви рапорти. Толкова неудобства възникват, когато фактите са в писмен вид. В подходящо време ще разговаряме за това на чаша еспресо – като цивилизовани човешки същества.

Мъжът излезе извън снопа на яркия прожектор. За първи път Д’Агоста успя да види чертите му: високи скули, брада с трапчинка, дълбоко разположени очи. Беше около шейсетгодишен и движенията му издаваха военната му подготовка, посребрената му коса бе вчесана назад, а неспокойните му очи попиваха всичко.

— Аз съм Colonello Орацио Еспозито. Извинете ме, че не се представих по-рано. – Ръкува се и с двамата – Кой е връзката ви в Quesiura?

— Комисар Симончини.

— Ясно. И какво мислите за този – той пак кимна към голямата зала, – за този casino [26] Случай (ит.) – Б.пр. ?

— Тава е третото от серия убийства, първите две, от които се случиха в Ню Йорк.

Върху лицето на Еспозито се появи цинична усмивка.

— Виждам, че ще има доста неща, за които да си поговорим, специален агент Пендъргаст. Вижте какво. Има едно хубаво малко кафене в Борго Онисанти, на две крачки от църквата и съвсем близо до нашето управление. Искате ли да се срещнем там, в осем сутринта? Неофициално, разбира се.

— С най-голямо удоволствие.

— А сега ще е най-добре да си вървите. В официалния доклад няма да споменем нищо за присъствието ви тук. Агент от американското ФБР да съобщава за престъпление на италианска земя… – Усмивката му се разшири – Е, просто не върви.