Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Благодарен съм ви – рече Пендъргаст. – Но засега мога да ви кажа съвсем малко повече от онова, което ви разказах снощи, разследваме два мистериозни смъртни случая, които станаха неотдавна в щата Ню Йорк. Лок Булард бе един заподозрените. Или най-малкото бе замесен в някои много сенчести сделки. Но както излиза неговата смърт е със същите белези, както и първите две.

— Разбирам. Имате ли някакви идеи? Предположения?

— Ще бъде неразумно от моя страна да отговоря на този въпрос. А и вие няма да ми повярвате, ако го сторя.

— Добре тогава, какво ще правим оттук нататък? – Той облегна назад, взе още една чашка еспресо и я изпи тъй както един руснак ще изпие чаша водка.

— Бих искал да проверите всички смъртни случаи през последната година, при които тялото е намерено изцяло или от части изгорено.

Еспозито се усмихна.

— Още една услуга – Гласът му заглъхна в облак дим. – Тук в Италия, ние вярваме в принципа на реципрочността. Бих искал да ми кажете, господин Пендъргаст, какво вие ще сторите за мен.

Пендъргаст се наведе напред.

— Colonello, мога само да ви уверя, че по един или друг начин ще ви се отплатя за услугата.

Еспозито го изгледа за миг и угаси цигарата.

— Добре тогава. Значи търсите изгорели трупове в Италия. – Той се засмя. – Че това ще са половината убийства в Юга. Мафията, Камората, Коза ностра, сардинците – всички те изгарят жертвите си, след като ги убият, това е стара традиция.

— Можем спокойно да изключим убийствата свързани с организираната престъпност или с бизнес-вражди и измами, както и онези, при които убиецът е разкрит. Търсим някои изолиран случай, може би – смъртта на по-възрастен човек, може би – от село.

Д’Агоста се вторачи в Пендъргаст. Накъде биеше той?

В очите му блеснаха пламъчета на нетърпение. Определено бе надушил нова следа и, както винаги, не споделяше това c никого.

— Така нещата ще се ограничат доста – отвърна Еспозито. – Ще накарам някого да се заеме с това веднага. Може да отнеме ден или два – тук още не сме така компютризирани като вашето ФБР.

— Безкрайно съм ни благодарен – Пендъргаст се изправи и стисна ръката на Еспозито.

Полицаят се поклони и каза:

— Quann ’о diavolo t’accarezza, vo ll’anema.

Докато излизаха навън, на слънце. Пендъргаст се обърна към Д’Агоста.

— Това е стара неаполитанска поговорка. „Човек трябва да има силно сърце, за да противостои на милувките на дявола“ – преведе сержантът.

— Подходяща е – пое дълбоко дъх Пендъргаст – Какъв хубав ден. Отиваме ли да разгледаме забележителностите.

— Какво имаш предвид?

— Чувал съм, че в Кремона по това време на годината е чудесно.

Д’Агоста слезе на гарата в Кремона в късното слънчево утро. Беше излязъл вятър, който рошеше листата на дърветата на широкия площад, разкрил се пред тях. Отвъд него бе старата част на града – радваща окото бъркотия от средновековни сгради от червени тухли, издигащи се сред лабиринт от тесни улички. Пендъргаст избра една от тях – Корсо Гарибалди – и закрачи бързо по нея с развети от силния вятър пешове на черното си сако.

Д’Агоста въздъхна примирено и ускори крачка да го догони. Забеляза, че агентът не си направи труда да погледне карта. През по-голямата част от пътуването с влака Пендъргаст бе разказвал за историята на близките мраморни кариери в Карара за изключителното съвпадение, че находището на най-чистия бял мрамор в света се е намирало само на няколко десетки мили по поречието от рожденото място на Ренесанса и е дало на флорентинските скулптори и други възможности, освен черния и зеления мрамор. Той ловко отклоняваше въпросите на Д’Агоста относно причината, която ги бе отвела да разглеждат забележителности именно тук.

— Сега какво? – попита Д’Агоста и думите му прозвучава малко по-остро, отколкото му се искаше.

— Кафе – Пендъргаст влезе в кафенето и се запъти към бара. Раздразнението на Д’Агоста нарасна още повече.

— Due caffe, per favore [28] Две кафета, моля (ит.). – Б.пр. – каза Пендъргаст.

— Откога кафето ти стана любима напитка? Мислех, че си падаш по зеления чай.

— Обикновено – да. Но когато си в Рим, или в Кремона, какъвто е случаят…

Кафето пристигна в обичайните малки чашки за еспресо. Пендъргаст разбърка кафето си и го глътна по италиански наведнъж. Д’Агоста изпи своето по-бавно. Улови погледа на Пендъргаст. В очите му отново горяха от нетърпение.

— Скъпи Винсънт, моля те не си мисли, че нарочно се правя на загадъчен. В някои видове полицейска работа няма по-голяма опасност от разискването на хипотези. Те сами изживяват своя живот. Все едно да си сложиш очила с цветни стъкла и да смяташ, че виждаш истината дори когато тя съвсем не е такава. Затова се колебая да подхвърлям хипотези – особено на човек като теб, чиято преценка много уважавам, – докато нямам доказателства под ръка. Ето защо не съм те питал и за твоите хипотези.