Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Д’Агоста се вгледа в сивите очи на мъжа, който продължаваше да ги гледа безмълвен. Изглежда обмисляше казаното, може би дори се измъчваше от предложението. Но най-накрая кимна отсечено.

— Много добре тогава – каза Пендъргаст. – Бих искал да ви задам няколко въпроса относно вашата работа.

— Да, но първо: цигулката. Откъде, по дяволите…

— Първо – най-важното. Кажете ми, докторе – тъй като съм човек, който не знае нищо за цигулките, – кажете ми какво прави звука на една цигулка страдивариус тъй съвършен?

Мъжът сякаш се поуспокои, очевидно осъзна, че не си имаше работа с някой шпионин или конкурент.

— Няма никаква тайна. Бих определил звука й като жив. Много интересен звук. Освен това, той е съчетание на мрак и ярка светлина, баланс между високи и ниски честоти – тон, който е богат, но и чист, и сладък като мед. Разбира се, всеки страдивариус звучи различно – някои имат по-плътен тон, други – по-слаб, дори дрезгав; някои звучат по-тъничко и са доста разочароващи. Други са ремонтирани и преправяни толкова пъти, че едва ли могат да се нарекат оригинали. Само шест страдивариуса, например, са запазили оригиналните си грифове. Когато изпуснете цигулка, винаги се чупи грифът. Но има около десет или двайсет, чийто звук с почти съвършен.

— Защо?

Мъжът се усмихна.

— Точно това, разбира се, е въпросът.

Изправи се, отиде до металната врата, отключи я и я отвори широко. Видяха се две записващи на твърд диск станции, както и редици дигитални устройства за просвирване, компресиране и изчистване на записите. Стените и таванът бяха облицовани с акустични панели.

Последваха го вътре, той затвори и заключи вратата зад тях. След това включи усилвател, изтегли плъзгачите върху микс-пулта. От говорителите, разположени високо върху стените, се понесе ниско бръмчене.

— Първият истински научен тест на страдивариус е бил извършен преди около петдесет години. Свързали звуков генератор към мостчето на една цигулка, за да предизвикат вибрации на инструмента. След това измерили как самата цигулка вибрирала. Нелеп тест всъщност, защото е нямал нищо общо с това как свири цигулката. Но дори този груб опит показал, че страдивариусът реагирал изключително в обхвата между две хиляди и четири хиляди херца – който, никак не е за чудене, с обхвата, към който човешкото ухо е най-чувствително По-късно високоскоростните компютри дадоха възможност за изследване в реално време на начина, по който свири една цигулка страдивариус. Нека ви дам един пример.

Включи едно от устройствата за просвирване, използва включената към него клавиатура, за да избере пробата и включи микс-уредбата. Стаята се изпълни със свежия звук на цигулка.

— Това е Яшна Хейфец, който свири каденца от концерт за цигулка на Бетовен със страдивариуса, наречен Месия.

Върху монитора зад микса се появи сложна смесица от танцуващи линии. Специ ги посочи.

— Това е анализ на честотата от трийсет до четирийсет хиляди херца. Забележете богатството на нискочестотните звуци! Те придават на цигулката нейната звучност. А в обхвата от две хиляди до четири хиляди, за който вече споменах – вижте колко жива и силна е тя. Точно това е, което изпълва концертите зали със звук.

Д’Агоста се запита какво общо имаше всичко това с Булард или с убийствата. Чудеше се също какво бе написал Пендъргаст върху визитката, която онзи сега стискаше в юмрука си. Каквото и да бе, то определено бе накарало мъжа да стане по-отзивчив.

— А това са високите честоти. Погледнете как подскачат и примигват, като пламъка на свещ. Точно тези мимолетни звуци придават на страдивариуса онзи придиханен, трептящ, тъй бързо отлитащ и изтънчен тон.

Пендъргаст склони глава встрани.

— И така, докторе каква е тайната?

Специ спря музиката.

— Няма само една тайна. Това е цял каталог от тайни, някои от които сме разгадали, а други – не. Така например, знаем каква точно архитектура е използвал Страдивари. С компютърната томография можем перфектно да проектираме една цигулка в триизмерно изображение. Знаем всичко, което е необходимо, за резониращата коруба, за задната страница, за грифа, за дупките за ключовете, за всичко. Знаем също какви видове дърво е използвал. Можем да ги копираме абсолютно.

Той се обърна към един от компютрите, набра още нещо на клавиатурата и върху екрана се появи изображението на красива цигулка.

— Ето я. Абсолютно точно копие на страдивариуса на име Харисън – до най-незначителните резки и драскотини. В началото на осемдесетте години ми отне почти половин година, за да го направя. – Той ги погледна тъжно усмихнат – Звучи ужасно. Но, разбирате ли, истинската тайна се оказа в химията. Особено в рецептата за разтвора, в който Страдивари е топил дървото и в рецептата за лака му. И оттогава всичките усилия на проучванията ми са насочени натам.