Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Нямам никакви хипотези.

— Ще имаш, още преди денят да е свършил. — Пендъргаст хвърли монета от две евро на тезгяха и двамата изплюха – Първата ни спирка е Палацо Комунале, чудесен пример за средновековната градска архитектура включително и забележителен мраморен комин, дело на Педони.

— Мамка му, винаги съм мечтал да видя този комин!

Пендъргаст се усмихна.

След десетминутно ходене стигнаха до сърцето на града и един площад с неправилна форма. В единия му край се издигаше огромна катедрала с извисена кула Пендъргаст я посочи, докато минаваха покрай нея.

— Смята се, че това е била най-високата средновековна кула в Италия. Построена е през тринайсети век, а височината й е като на небостъргач с трийсет и три етажа.

— Удивително.

— А ето го и Палацо Комунале.

Влязоха масивен средновековен дворец с неукрасена фасада построен от тухли. Един пазач им кимна, докато минаваха през входа и Д’Агоста се запита дали Пендъргаст излъчваше някаква безкрайна самоувереност, или нещо друго, та влязоха тъй безпрепятствено. Последва агента по стъпалата, след това минаха по няколко каменни коридора и стигнаха до малка гола стая. В средата й стоеше стъклен шкаф, а от тавана висеше огромен полилей от венецианско стъкло, обсипан с електрически крушки, който осветявате стаята ярко като филмова снимачна площадка. Наблизо стоеше въоръжен пазач.

В стъкления шкаф се намираха шест цигулки.

— Аха! – каза Пендъргаст – Ето, че пристигнахме Saleita de Violini [29] Залата на цигулките (ит.). – Б.пр. .

— Цигулки ли?

— Не просто някакви цигулки. Тук виждаме историята на цигулката, побрана в един шкаф. Микрокосмос, които съдържа историята на музиката.

— Ясно – рече Д’Агоста с нотка на сарказъм в тона си Пендъргаст в крайна сметка щеше да стигне до главното.

— Първата – ето тази – е била направена от Андреа Амати през 1566 година. Сигурно си спомняш, че цигулката, на която свири Констанс е също амати, макар и не толкова ценна като тези. Двете до нея са дело на синовете му; а тази на внука му. Следващата е направена от Джузепе Гуарниери през 1689. – Пендъргаст замлъкна за миг и продължи: – А тази, последната, е направена от Антонио Страдивари през 1715 година.

— Страдивари като Страдивариус ли?

— Най-прочутият майстор на цигулки в света. Той е изобретил съвременната цигулка и през живота си е направил хиляда и сто инструмента, от които са оцелели около шестстотин. Макар всичките му инструменти да са сред най-добрите на света имало е период, когато е направил серия от цигулки с най-възхитителния тон – те са може би двайсет или трийсет. Наричаме този период златен.

— Добре.

— Страдивари е бил човек с множество тайни. И до ден-днешен никой не е разрешил загадката как с успял да направи толкова съвършени цигулки. Пазел, е форумите и методите в главата си, изобщо не ги е записал. Предал е тези безценни тайни на занаята на двамата си синове, които поели работилницата му, но когато те починали, с тях си отишли и тайните на Страдивари. И оттогава насам хората опитват да повторят майсторлъка му. Редица учени са се опитвали да пресъздадат секретните му формули. Но досега тайните на Страдивари си остават неразгадани.

— Тези цигулки сигурно струват маса пари.

— Допреди неотдавна човек можеше да купи добър страдивариус за петдесет до сто хиляди долара. Но пазарът на цигулки бе съсипан от свръхбогаташите. Сега една от добрите цигулки страдивариус може да струва десет милиона, че и повече.

— Сериозна сума.

— Най-добрите са безценни, особено онези, направени през Златния период. В тези инструменти той е улучил най-добрата формула. Никой всъщност не знае как. Много отрезвяващо действа. Винсънт, като си помисли човек, че можем да пратим космически кораб на Марс, да конструираме машина, изчисляващи трилион изчисления в секунда, че можем да разбием ядрото на атома, а все още не можем да направим по-добра цигулка от един мъж, който е майсторил в простичката си работилница преди три века.

— Е, да де, ама той е бил италианец.

Пендъргаст се засмя тихичко.

— Едно от най-хубавите неща на цигулките страдивариус е, че на тях трябва да се свири, за да запазят тона си. Ако я оставиш в калъфа й, цигулката изгубва тона си и умира.

— А тези?

— Изваждат ги и свирят на тях поне веднъж седмично. Кремона продължава да е център на производството на цигулки и има много желаещи да свирят на тях.

Пендъргаст сключи ръце зад гърба си и се обърна.