Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Бък се поколеба за миг. И в това колебание Хариман долови проблясък – просто проблясък – на нервност. Може би този мъж бе леко изплашен от онова, което току-що бе казал.

— Какво ви кара да мислите, че е дошъл краят на света.

— Бог ми прати знак. Това бе статията ви във вестника статията за смъртта на Гроув и Кътфорт, която ме доведе тук чак от Юма, Аризона.

— А какви са тези хора, които лагеруват тук, около вас?

— Спасените, господин Хариман. Извън тях са онези, върху които тегне проклятието. От кои сте вие?

Хариман се сепна от изненадващия въпрос. Бък го гледаше с напрегнатостта на Распутин.

— Имали значение? – засмя се неуверено той.

— Има ли значение дали ще прекарате вечността във врящо огнено езеро, или ще лежите блажено в скута на Исус. Защото е дошло време човек да направи своя избор. Тези ужасни смърти доказват ясно това. Няма повече да стоим на ръба и да се питаме от коя страна е истината. Този въпрос в даден момент се появява в живота на всекиго и сега този променящ живота въпрос изведнъж, без предупреждение, се е появил преди вас. Спомнете си посланието на Павел към римляните „ Защото всички са грешни и далеч от възхвалата на Бога…“ Трябва да се покаете и да се родите отново с любовта към Исус. Не можете да чакате повече. Затова господин Хариман: спасен ли сте, или прокълнат?

Бък зачака отговор.

Хариман усети студена пот да се стича по врата му. Онзи очакваше отговор и бе ясно, че няма продължи, ако не го получи. Какво щеше да му отговори? Разбира се, винаги бе смятал себе си за християнин, поне донякъде, но не от онези, които все прелистват Библията, не от новопокръстените

— Все още мисля по въпроса – рече най-накрая. Как допусна Бък да поведе разговора в тази посока? Кой, в крайна сметка, водеше интервюто?

— Какво има да се мисли? Решението е просто. Спомнете си какво е казал на Исус на богаташа, който искал вечен живот: „ Продай всичко, което имаш и го раздай на бедните … Защото по-лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“ Готови ли сте да се откажете от земните си блага, господин Хариман, и да се присъедините към мен? Или ще си тръгнете, като онзи богаташ от евангелието на Лука?

Хариман се замисли. Дали Исус наистина е казал това? Сигурно нещо се е изгубило при превода.

Може би един друг подход щеше да го извади от това безизходно положение.

— И кога преподобни, ще се случи всичко това?

— Ако всеки знаеше кога ще дойде Денят на Страшния съд сума народ щеше да се обърне в правата вяра предишната вечер. Но той ще дойде тогава, когато светът най-малко го очаква.

— Но вие го очаквате. И то скоро.

— Да. Защото Бог е изпратил на вярващите знак и този знак е смъртта, която се случи точно тук, отсреща.

Хариман забеляза, че групата полицаи в далечината бе станала малко по-голяма. Разговаряха и си водеха бележки. Хариман изведнъж осъзна, че този малък рай нямаше да просъществува задълго. Ако Бог не дойдеше скоро, това щеше стори полицията не можеш да търпиш до безкрай стотици хора да щъкат из храсталаците на Сентръл парк. И като си помисли човек, във въздуха се носеше странна миризма…

— Какво ще сториш, ако полицията нахлуе, за да ви прогони? – попита.

Бък замълча, върху лицето чу за миг отново пробяга нерешителност, но също тъй бързо изчезна. Възвърна се спокойното му изражение.

— Бог ще бъде моят водач, господин Хариман Бог ще ме води.

Д’Агоста чу първо сирените, които нарушиха покоя на Тоскана с дисонансния си двутонов сигнал. След това се появиха фаровете на два автомобила, които заобиколиха близкия хълм и профучаха по подходната алея. Спряха пред вилата с хрущене на гумите по чакъла. Полицейските светлини заблестяха по тавана на салона.

Пендъргаст се изправи. Пинсетите, които се бяха появили по магичен начин от дрехите му, изчезнаха пак така магично. Погледна към Д’Агоста.

— Да се оттеглим ли в параклиса? Не бихме искали тези господа да си помислят, че сме шарили из местопрестъплението.

Д’Агоста все още обзет от страх и ужас, кимна безмълвно. Параклисът бе на традиционното си място в дъното на салона, малка, но изящна стая в стил барок, в която мажеха да се съберат свещеникът с половин дузина членове на семейството. Изглежда нямаше електрическо осветление, затова Пендъргаст запали обредна свещ в свещник от червено стъкло и двамата седнаха на твърдите дървени пейки да чакат.