Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— И не чак таткова специалният агент. Ако изобщо си такъв. Искате ли да ми кажете какво търсехте тук?

Никакъв отговор.

— Какви лайна изядохте, а?

Беше чисто губене на време. Не бяха проникнали отвъд втория кръг на охранителната система, да не говорим за третата, което означаваше, че не биха могли да научат нещо важно. Вярно, ченгетата още утре щяха да нахлуят, но тук бе Италия, а той имаше връзки в Quеstura-та. Притежаваше петстотин акра, в които да скрие труповете. И никой нямаше да намери нищичко.

Беше бръкнал в джоба си и търкаляше монети евро. После ръката му напипа джобното ножче. Извади го, отвори пиличката за нокти и се зае разсеяно да чисти ноктите си, без да вдигне глава попита:

— Жена ти още ли се чука с оня търговец на коли, Д’Агоста?

— Ти си абсолютен лайнар, знаеш ли, Булард? Караш ме да си мисля, че ти самият имаш доста проблеми в тази област.

Булард усети прилив на ярост, който бързо овладя. Щеше да ги убие, но Д’Агоста първо щеше да си плати за дяволъка. Продължи да пили ноктите си.

— Наетият ти убиец се прецака – продължи Д’Агоста – Жалко само, че пое по пътя към цианкалия, преди да може да свидетелства срещу теб. Но въпреки тава ще се погрижим да те обвиним в заговор за убийство. Ще ти се види доста нанагорно. Чуваш ли ме, Булард? А след като веднъж те тикнем в Големия зандан, аз лично ще се заема някой да те превърне там в любимата си курва. О, за някой пънкар ще бъдеш истинско удоволствие.

Булард успя да се сдържи, само благодарение на богатия си опит. Значи Васкес все пак не бе избягал с парите. Беше се заел с работата и се бе провалил. Бог знае как, но се бе провалил.

Напомни си, че това едва ли имаше вече значение.

Огледа ноктите си, затвори пиличката и отвори дългото острие. Поддържаше го винаги остро като бръснач тъкмо за подобни случаи. Кой знае, можеше дори да се сдобие с известна информация.

Обърна се към един от помощниците си:

— Положи дясната му ръка върху масата.

Един от гардовете сграбчи лицето на Д’Агоста с месестата си лапа и хласна главата му в стената другият разкопча едната му ръка и я прикова към масата. Ченгето се съпротивлява, но за кратко.

Булард зърна пръстена на ръката му. От някой скапан магазин в Куинс, навярно.

— Свириш ли на пиано, Д’Агоста?

Отговор не последва.

Стовари свиреп удар върху средния пръст на Д’Агоста и отряза връхчето му заедно с нокътя.

Д’Агоста подскочи, ахна дръпна ръката си и я освободи. От раната рукна кръв, отначало – бавно, после по-силно. Ченгето се съпротивляваше бясно, но гардовете успяха да го укротят. Бавно положиха отново дланта му върху масата.

Булард усети как го обзема възбуда.

— Копеле! – изстена Д’Агоста.

— Знаеш ли какво? – рече Булард. – Това ми харесва. Мога цяла нощ да го правя.

Д’Агоста отново се опита да се освободи от гардовете.

— Работиш за ЦРУ, нали?

Д’Агоста изстена отново.

— Отговори ми.

— Не, за Бога.

— А ти? – обърна се към Пендъргаст – За ЦРУ ли работиш?

— Не. А ти правиш дори по-голяма грешка, отколкото преди.

— Как ли не!

Но защо си даваше този труд? Каква разлика може да има? Тези бяха негодниците, които го бяха унизили пред целия град. Отново го облада гняв и – този път по-внимателно замахна силно и отряза още едно късче от вече наранения пръст на Д’Агоста.

— Мамка ти! – изпищя Д’Агоста. – Копеле!

Булард отстъпи задъхан назад. Дланите му бяха потни, избърса ги в ръкавите на сакото си, стисна отново ножа. Тогава зърна стенния часовник. Вече наближаваше два часът. Не можеше да си позволи да се разсейва повече. Имаше далеч по-важна работа за вършене. Нещо далеч, далеч по-важно.

Обърна се към шефа по сигурността.

— Убийте ги. След това се отървете от труповете. Изхвърлете и оръжията им. Направете го в старите шахти. Не искам да останат никакви следи на мястото, особено около лабораторията. Знаете какво имам предвид: косми, кръв, всичко, свързано с ДНК. Дори не им давайте да се изплюят.

— Слушам, сър.

— Ти… – понечи да каже нещо Пендъргаст, но Булард се завъртя и му нанесе силен ъперкът в корема. Пендъргаст се преви на две.

— Запушете им устата. И на двамата.

Охранителите напъхаха парцали в устата им, след това ги облепиха здраво с тиксо.

— Завържете и очите им.

— Добре, господин Булард.

Булард погледна Д’Агоста.

— Спомняш ли си, че ти обещах да си платиш? Е, сега пръстът ти е къс като грездея ти.

Д’Агоста се опита да се освободи, издаде някакви нечленоразделни звуци, докато завързваха очите му.