Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Пътеката ги изведе на широка ливада с по-ниска растителност от досегашната. Пендъргаст се спря да разузнае, като даде знак на Д’Агоста да изостане. В далечния край на ливадата се виждаха силуетите на още порутени сгради, а зад тях – лекото сияние на светлина.

Пендъргаст извади от джоба си пакет цигари. Обърна се гърбом към Д’Агоста и кого заслони внимателно цигарата в шепи, я запали. Д’Агоста го гледаше слисан. Пендъргаст вдиша лениво дима, обърна се и издуха струя дим.

Само на метър от тях цигареният дим разкри блестящ лъч синя светлина – лазер. Бе на такава височина, колкото да мине под него глиган.

Пендъргаст залегна по корем и запълзя през високата трева и даде знак на Д’Агоста да стори същото.

Бавно и старателно напредваха по ливадата. От време на време Пендъргаст дръпваше от скритата в шепата си цигара и издишваше дима нагоре, осветявайки лазерните лъчи, които се пресичаха на ливадата. Тъмни дървета и руини я обграждаха и не бе възможно да се види откъде идваха лъчите. Когато цигарата свърши, той запали нова. За пет минути успяха да прекосят ливадата Пендъргаст стъпка угарката и притича приведен към зееща врата, извади фенерчето и насочи лъча му вътре. Лъчът освети за кратко дълъг коридор, водещ към стаи с метални решетки от двете му страни. На Д’Агоста му заприлича на затвор. Таваните бяха рухнали, както и някои от стените, и превръщаха помещението в лабиринт от натрошени тухли и плочки Пендъргаст спря до вратата, разпъна нещо като рулетка, след това пристъпи предпазливо. Онова, което бе останало от сградата, бе на път да се срути и от време на време Д’Агоста чуваше проскърцването на греда или роненето на мазилка. Докато вървяха из това обширно, рушащо се помещение, бледата светлина отпред ставаше все по-силна, нахлуваше през редица потрошени прозорци в дъното. Когато стигнаха до тях предпазливо надникнаха навън.

Пред Д’Агоста се разкри удивителна гледка. Отвъд рухналата сграда имаше двойна телена ограда, с тънка тел на кльон отгоре, която обграждаше обляна в светлина морава. Зад грижливо подрязаните храсти и цветя се издигаше нова сграда, свръхмодерна конструкция от стъкло, титан и бели панели, светнала като кристал в нощта. Вдясно Д’Агоста видя караулка до портите в оградата.

Отдръпнаха се от прозорците и Пендъргаст се облегна на стената. Изглеждаше замислен. Минаха няколко минути, преди да се изправи и да даде знак на Д’Агоста да го последва. Приведените минаха покрай стената и излязоха от странична врата. Гъст шубрак и храсти цариградско грозде се издигаха на около десетина метра от двойната ограда, зад която започваше окосената морава.

Пропълзяха в храстите и продължиха напред. Тогава Д’Агоста усети как Пендъргаст замръзна на място. Чуваха се човешки гласове, приближаваха, а заедно с тях и лъчът на прожектор Д’Агоста се прилепи о земята в храсталака надяваше се черните му дрехи и боята върху лицето да го направят невидим. Но гласовете се чуваха все по-наблизо, прекалено близо: бяха високи, a и светлината също приближаваше.

Д’Агоста лежеше неподвижен, не смееше да си поеме дъх, докато лъчът на прожектора кръстосваше между листата и лозите. Гласовете вече се чуваха съвсем близо и можеше да се разбере каква си говореха. Бяха американци. Двамина, както изглеждаше, вървяха бавно покрай вътрешния периметър на оградата. Изпита неочаквано, почти непреодолимо желание да вдигне глава и да погледне. Но ярката светлина попадна право в гърба му и той застина – неподвижен като мъртвец. Лъчът не помръдваше. Мъжете спряха. Чу се драскане, пламна кибритена клечка, последвана от слаб мирис на цигарен дим.

— … истински негодник – долетя един от гласовете – Ако не беше за парите, щях да се върна в Бруклин.

— Както вървят нещата, май всички ще се върнем – отвърна другият.

— Онова копеле направо е полудяло.

Утвърдително изсумтяване.

— Казват, че живеел във вила, което някога е принадлежала на Макиавели.

— На кого?

— На Макиавели.

— Тоя е новият краен защитник на „Овните“, нали?

— Забрави.

Лъчът светлина рязко се отмести встрани и остави подире си неочаквана тъма. Беше ръчен прожектор, разбра Д’Агоста, носеше го единият от мъжете.

Угарката изписа дъга в мрака и падна до лявото бедро на Д’Агоста, а мъжете продължиха обхода си.

Минаха няколко минути. И тогава Пендъргаст изведнъж се озовало до него.

— Винсънт – прошепна той, – охранителната система тук е далеч по-съвършена, отколкото си мислех. Проектирана е не само да осуети евентуален промишлен шпионаж, но и проникване на самото ЦРУ не можем да се надяваме да влезем вътре без необходимите инструменти. Трябва да се изтеглим и да планираме друг начин за нахлуване.