Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Пендъргаст извади от чантата си войнишка торба и я преметна през рамо. Бръкна в нея и извади няколко алуминиеви тръби, сглоби ги, в единия край монтира малък диск. Приближи оградата като бавно местеше устройството напред-назад. Стигна до оградата, наведе се и внимателно „премете“ земята пред себе си. Върху малкия диск светна слаба червена лампичка.

Пендъргаст се изправи, отстъпи назад.

— Както и предполагах. Има 60-херцово променливо електромагнитно пале.

— Какво, нима оградата е електрифицирана? – попита Д’Агоста. – Тази стара ограда?

— Не самата ограда. Чифт сензорни кабели са заровени близо до нея от вътрешната страна, за да алармира охраната, че някой е минал над тях.

— И как ще ги деактивираме?

— Няма да го правим. Последвай ме.

След като скриха чантите си в храсталаците, те поеха бавно покрай оградата, докато не стигнаха до слабо място, където няколко големи дупки бяха грубо закърпени със сезал. Пендъргаст клекна и с няколко сръчни движения разплете най-голямата дупка. След това внимателно протегна детектора през дупката и сканира земята от вътрешната страна. Върху малкото дисплейче светнаха някакви числа.

Изтегли устройството и с една пръчка предпазливо разчисти листата и пръстта, под която се разкриха два кабела. След това повтори това действие на друго място, на около метър от първото, където се разкриха още кабели. Бръкна в чантата и извади чифт шипки тип „крокодил, включени към малки електронни устройства. Прикрепи щипките към двата кабела.

— Какво правиш?

— Използвам тези устройства „щипка-кондензатор“, за да намаля електромагнитния ни „подпис“ до този на 70-килограмов глиган и самката му. В този район се срещат доста глигани и без съмнение нощната смяна на охраната е свикнала животните да минават през оградата. А сега давай бързо.

Пропълзяха през дупката, Пендъргаст бързо я затвори и махна щипките. След това с друга пръчка зарина кабелите и ги покри с изсъхнали листа. Най-накрая извади малка бутилка с шприц-накрайник и поля пръстта. Остра миризма атакува ноздрите на Д’Агоста.

— Разредена глиганска урина. Следвай ме.

Двамата пробягаха около стотина метра успоредно на оградата до един гъст храсталак. Пропълзяха безшумно в него.

— Сега ще чакаме охраната да дойде да провери, ще отнеме известно време. Успокой дишането си и стой неподвижен. Тъй като те вече са предположили, че нарушителят е глиган, търсенето им няма да е продължително.

Настъпи тишина. В гъстия храсталак бе много тъмно. Д’Агоста чакаше. Вляво от него Пендъргаст бе тъй неподвижен, тъй безшумен, че сякаш бе изчезнал. Единственият шум идваше от едва доловимото шумолене на вятъра в листата и писъкът на нощна птица. Минаха три, пет минути.

Д’Агоста усети как по глезена му полази мравка. Посегна да я махне.

— Не – прошепна Пендъргаст.

Д’Агоста остави мравката на мира.

Скоро я усети как запълзя по кожата му, изследваше я с нервни, конвулсивни движения. Слезе до обувката, опита се да пробие чорапа му. Опита се да мисли за нещо друго, но изведнъж го засърбя носът. Колко време вече бяха неподвижни? Десет минути? Господи, да стоиш така неподвижен бе по-трудно, отколкото да пробягаш едно маратонско разстояние. Д’Агоста не можеше да види абсолютно нищо. Кракът му започна да се схваща. Трябваше да заеме още в началото по-удобно положение. Искаше му се да помръдне. Носът вече го сърбеше силно, а не можеше да се почеше. Още мравки, окуражени от проучванията на разузнавача си, запълзяха по кожата му. Схващането се засили, усещаше как мускулът на прасеца му потрепва неволно.

Тогава до ушите му долетяха слаби гласове. Д’Агоста затаи дъх. Виждаше в далечината слаба светлина, почти скрита от листата. Още гласове: изпукване на статично електричество от уоки-токи, някакъв неразбираем разговор на английски. След това отново се възцари тишина.

Д’Агоста очакваше Пендъргаст да даде отбой, но агентът от ФБР не каза нищо. Вече всичките му мускули пищяха от болка. Почти не чувстваше единия си крак, мравките го бяха налазили целия.

— Край – рече Пендъргаст и се изправи Д’Агоста го последва, благодарен изпружи крака, разтърка носа си, изтупа мравките.

Пендъргаст го погледна.

— Някой ден, Винсънт, ще те науча на една полезна техника за медитация, перфектна за ситуации като тази.

— Бих могъл да се възползвам. Това си беше направо мъчение.

— Сега, след като преминахме през първия кръг на охранителната система, да вървим към втория. Върви точно след мен е гледай, доколкото е възможно да стъпваш в стъпките ми.