Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Агентът съблече костюма си, сгъна го грижливо и го прибра чантата. Отдолу бе облечен в черни панталони и риза. Д’Агоста също се съблече и остана по долу-горе подобни одежди.

— Ето – каза Пендъргаст и му подхвърли бурканче с боя за лице, сам отвори такова и започна да почерня лицето си с връхчетата на пръстите си.

Д’Агоста също започна да се боядисва, като едновременно оглеждаше оградата. Изглеждаше възможно най-скапаната охранителна преграда – ръждива и увиснала с множество дупки и прекъсвания. Свали обувките си и нахлузи друг чифт, който Пендъргаст бе доставил – черни, прилепнали по крака и с гладки подметки.

Пендъргаст извади своя „Лес Баер“ и започна да обмазва пистолета. Д’Агоста потръпна – беше адски неприятно да гледа как се загрозява такова красиво оръжие.

— И ти трябва да сториш същото. Винсънт. И един проблясък, независимо колко малък, ще е достатъчен за наблюдателите.

Д’Агоста с неохота и извади пистолета си и започна да го почерня.

— Сигурно се чудиш дали всичко това е необходимо?

— Мина ми през ума.

Пендъргаст надяна чифт черни ръкавици.

— Оградата, както сигурно си се досетил, е измама. Има няколко кръга на охрана. Първият е само психологически, което без съмнение е една от причините Булард да е избрал това място

— Психологически ли?

— Това място някога е било Il dinamitificio Nobel, една от фабриките за динамит на Нобел. – Пендъргаст погледна часовника си – Една от най-големите иронии в историята е, че Нобел, който е създал едноименната награда за мир, е натрупал богатството си на времето с най-жестокото изобретение в човешката история.

— Динамитът ли?

— Точно така. Седемнайсет пъти по-мощен от барута. Направил е революция във воденето на войните. Ние толкова сме свикнали с масовите убийства, Винсънт, че сме забравили какво е представлявала войната само при наличието на черния барут, оръдието и куршумите. Вярно, ужасно нещо, но несравнимо с онова, което е последвало. Сега с една бомба могат да бъдат убити стотици, вместо двама-трима. Снарядите и бомбите могат да взривят цели сгради, мостове, фабрики. С изобретяваното на самолета бомбите вече могат да изравнят със земята цели квартали, да изгарят градове, да убиват хиляди. Склонни сме да се съсредоточим върху разрушителната сила на ядрените оръжия, но факт е, че динамитът и неговите производни са убили и осакатили милиони повече, отколкото това са сторили или някога ще сторят атомните бомби.

Пендъргаст мушна пълнител в пистолета и бързешком изщрака със затвора

— Ясно.

— Нобел е разполагал с патент за съвременната война. Когато е бил на върха, имал стотици фабрики, произвеждащи динамит в цяла Европа. Тези фабрики трябвало да бъдат изграждани като градчета досущ като това. Защото колкото и внимателно да боравели с материалите, от време на време сградите се взривявали и убивали хиляди. Разполагал фабриките си в обеднели региони, които му доставяли неограничен приток на евтина работна ръка.

Пендъргаст махна с ръка към тъмнината отвъд оградата.

— Нобел е можел и да влезе в историята като наистина зъл човек, ако не се случило нещо ужасно. През 1888 година починал брат му и вестниците в Европа погрешка обявили, че е починал самият той. „Търговецът на смърт е мъртъв“ – такива били заглавията. Четенето на собствените си некролози дълбоко потресло Нобел и го накарало да осъзнае как ще го оцени историята. И реакцията му била да основе нобеловите награди – включително и прочутата награда за мир – като начин да промени онази ужасна присъда на историята над живота му.

— Изглежда това е проработило – прошепна Д’Агоста.

— Което ме връща отново към първата ми мисъл. Когато фабриката била затворена, стотици хора вече били загинали в експлозии. На всичко отгоре хиляди били пострадали от някои от химикалите, използвани в производството на динамита – химикали, които увреждат мозъка. Ето защо смятат това място за прокълнато. Местните хора го отбягват. Ако се изключат посещенията на гробарите, тези земи не са виждали живи същества, докато Булард не купил имота преди седем години.

— Значи Булард е оставил репутацията на това място да работи по сигурността му вместо него – рече Д’Агоста – Хитро.

— Да, това е хитър сдържащ фактор, поне за местните хора. Въпреки това има охранителна система, при това доста съвременна. Мога само да предполагам каква е структурата й – както знаеш, моите проучвания не дадоха резултат. Но имам няколко инструмента, които би трябвало да ни помогнат.