Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Allora qual е о prohlema, sturdo? Nun mcapisc l? Ma che e parl’ o francese? Mannagi ’ a miseria.

Камериерът излезе объркан от стаята. Д’Агоста погледна Пендъргаст и забеляза, че агентът прави неуспешен опит да прикрие смеха си.

— Какво толкова смешно има? – попита Д’Агоста.

Пендъргаст успя да се сдържи.

— Винсънт, не съм знаел, че имаш такива езикови способности.

— Италианският е първият ми език.

— Италиански ли? И италиански ли говориш?

— Какво искаш да кажеш с това „ и“ ? На какъв език мислиш, че говорих преди малко?

— Прозвуча ми като неаполитански, който често бива определян като италиански диалект, но всъщност си е отделен език. Пленителен език при това, но разбира се, е неразбираем за един флорентинец.

Д’Агоста се смрази. Неаполитански диалект ли? Тази мисъл никога не му бе хрумвала. Разбира се, имаше семейства, които говореха на сицилиански диалект, когато беше малък в Ню Йорк, но той просто бе приел, че собственият му език е истинският италиански. Неаполитански ли? Няма начин. Той говореше италиански.

Като забеляза изражението му, Пендъргаст продължи:

— Когато Италия се обединила през 1871 година, имало шестстотин диалекта. Започнал дебат на кой език да говори новата държава. Римляните смятали, че техният диалект е най-добър, в крайна сметка това било Рим. Жителите на Перуджа смятали своя диалект за най-чист, защото там бил най-старият университет в Европа. Флорентинците настоявали за своя, защото това бил езикът на Данте. – Агентът се усмихна отново – Е, Данте се наложил.

— Никога не съм знаел.

— Но хората продължили да говорят на своите диалекти. Дори когато родителите са емигрирали, само малка част от населението говорела официалния италиански. Чак след навлизането на телевизията италианците започнали да изоставят диалектите и да говорят на един и същи език. Онова, което ти смяташ за „италиански“, всъщност е диалектът на Неапол, богат, но за съжаление умиращ език, с влияние от испанския и френския.

Д’Агоста бе поразен.

— Кой знае? Може би разследването ни ще ни отведе на юг, където ще блеснеш. Но засега, като виждам, че наближава времето да вечеряме, какво ще кажеш да излезем да хапнем? Знам една чудесна малка osterta [22] Гостилница (ит.). – Б.пр. на площад „Санто Спирито“, където има и един любопитен фонтан, който мисля, че ще бъде от интерес за разследването ни.

Пет минути по-късно крачеха из криволичещите средновековни улички на Флоренция, които ги изведоха до широк, обширен площад, засенчен от конски кестени и заключен от три страни от красиви ренесансови сгради с мазилка в нюансите на слонова кост, жълто и охра. Над всичко в края, близо до реката доминираше обикновената фасада на църквата Санто Спирито, строга в своята простота. Стар мраморен фонтан ромолеше весело в средата на площада. Студенти с ранички се тълпяха около него, пушеха цигари и си бъбреха.

Пендъргаст небрежно извади снимката на Бекман от джоба си, вдигна я срещу фонтана, а след това бавно започна да обикаля площада, докато фонът на фотографията не съвпадна. Гледа така дълго време. След това прибра снимката.

— Ето тук са стояли четиримата, Винсънт – посочи той.

— А там, отзад, е Палацо Гуадани, сега превърнат в студентски pеnsione [23] Пансион (ит.). – Б.пр. . Утре ще попитаме дали някой си спомня за нашите приятели, макар че не храня големи надежди за това. Но нека идем да вечеряме. В настроение съм да похапна телешки език с бели трюфели.

— На мен ми стига и един чийзбургер с пържени картофи.

Пендъргаст се обърна към него с ужасено изражение.

Д’Агоста се усмихна дяволито.

— Просто се майтапех.

Прекосиха площада и влязоха в малък ресторант – Ostrerta Santo Spirito. Масите бяха извадени навън, хората се хранеха и пиеха вино, а оживените им разговори се носеха над площада.

Пендъргаст изчака да го отведат до свободна маса и даде знак на Д’Агоста да сяда.

— Трябва да ти кажа Винсънт, че напоследък изглеждаш в по-добра форма.

— Щото тренирам. А след онзи излет в парка „Ривърсайд“ ходя редовно и на стрелбището.

— Уменията ти на стрелец са почти легендарни. А те могат да се окажат много полезни за малкото приключение, което ни предстои утре вечер.

— Приключение ли? – Д’Агоста се чувстваше уморен, но изглежда часовата разлика действаше възбуждащо върху Пендъргаст.

— Ще идем в Синя, на посещение в тайната лаборатория на Булард. Докато ти се мотаеше в хотелската си стая този следобед, аз разговарях с различни държавни служители от Флоренция и се опитвах да се сдобия с данни за дейността на Булард и БЕИ тук. Но дори влиянието на Фоско не ми помогна. Изглежда Булард разполага с всички необходими връзки – или поне знае къде да харчи парите си. Успях да се сдобия само с отдавна остаряла карта на завода му. Във всеки случай е ясно, че няма да стигнем доникъде по обичайните канали.