Линкольн Чайлд - Огън от Ада

И колко тъжно, че трябваше да бъде последвана от това.

Смесицата от миризми на формалин, на човешки флуиди и на разложена; свръхчистите повърхности от неръждаема стомана редицата хладилни камери; патологът и, разбира се, самият труп, звездата на шоуто, лежащ по средата на стаята върху стара, мраморна маса за аутопсии, осветена от своя прожектор. Беше аутопсиран – по-скоро разчленени купчинки изсъхнали, разрязани органи лежаха подредени до трупа, всеки в свой пластмасов контейнер мозък, сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци, както и купчина други тъмни късове, които Д’Агоста не си даде труда да отгатва какво представляваха.

И все пак, не беше чак толкова зле, колкото при други аутопсии. Може би защото насекомите бяха минали и заминали и трупът бе разложен до такава степен, че бе колкото плът, толкова и скелет. Или може би защото миризмата на гниене бе почти изцяло заменена от миризмата на пръст. Или пък – надяваше се Д’Агоста – може би най-сетне свикваше. Дали? Усещаше все същото свиване в гърлото. Добре поне, че бе пропуснал закуската.

Докторът застана при главата на трупа, с кръгли тъмни очила на носа, и заразлиства закопчаните върху подложка за писане листи. Беше лаконичен, с посребрена коса, говореше бавно и икономично. Изглеждаше раздразнен.

— Виж ти, виж ти – рече той и продължи да разлиства – Добре, добре.

Пендъргаст неспокойно обикаляше около трупа.

— В смъртния акт като причина за смъртта е вписан рак на белите дробове.

— Знам – отвърна лекарят – Аз съм го издал тогава и по ваше настояване ме доведоха тук в ролята на патолог.

От гласа му струеше недоволство.

— Благодаря ви.

Лекарят се поклони отривисто, след това се зае отново с листите си.

— Направих пълна аутопсия на трупа и получих резултатите от лабораториите анализи. Кажете ми сега какво точно бихте искали да знаете?

— Първо най-важното. Доколкото разбирам, вие потвърждавате, че това е трупът на Рейниър Бекман.

— Безусловно. Проверих зъбната му картина.

— Чудесно. Моля, продължете.

— Ще резюмирам първоначалните си заключения и диагноза. – Докторът прелисти няколко страници – На 4 март 1995 година пациентът Рейниър Бекман бил докаран в спешното отделение с линейка. Симптомите показваха рак в напреднал стадни. Тестовете потвърдиха белодробен карцином с множество метастази. На практика – безнадежден случай. Ракът се бе разпространил из цялото тяло и бе неизбежно цялостното поражение на вътрешните органи. Господин Бекман не бе изписван от болницата и почина две седмици по-късно.

— Сигурен ли сте, че е починал в болницата?

— Да. Посещавах го всеки ден при визитациите, докато не почина.

— И макар да са минали почти десет години, спомените ви са съвсем точни?

— Абсолютно.

Лекарят се взря в Пендъргаст над очилата си.

— Продължете.

— Извърших аутопсията на два етапа. Първият бе да проверя първоначалното си определение за причината за смъртта. Тогава не му направихме аутопсия. Стандартна процедура. Причината за смъртта бе очевидна, нямаше искане отстрана на семейството, нямаше подозрения за нещо нередно. А и държавата не плаща за аутопсии заради самите аутопсии.

Пендъргаст кимна.

— Вторият етап от аутопсията, както пожелахте, бе да идентифицираме някакви необичайни патологии, състояния, рани, токсини и други нередности.

— И какви са резултатите?

— Потвърждавам, че Бекман е починал от общо поражение на органите, причинено от рак.

Пендъргаст фиксира лекаря със сребристите си очи. Не каза нищо: скептичното му изражение казваше всичко.

Лекарят отвърна на погледа му, без да мигне. След това продължи със спокоен тон:

— Първопричината е тумор в левия бял дроб с размери на грейпфрут. Има големи вторични метастазни тумори в бъбреците, черния дроб и мозъка. Единственото изненадващо нещо за смъртта на този човек е, че не се е появил в спешното отделение по-рано. Трябва да е изпитвал страхотна болка, органите му почти не са функционирали.

— Продължете – рече тихо Пендъргаст.

— Освен рак, пациентът е бил напреднал стадий на цироза на черния дроб, с увредено сърце и още куп други хронични, но още неизострени симптоми, свързали с алкохолизъм и недохранване.

— И?

— Това е всичко. Няма никакви токсини или лекарства в кръвта или тъканите. Никакви необичайни наранявания или патологии, поне не можаха да се открият, след като трупът е преседял почти десет години в земята.