Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Колъпи кимна отново.

— А вторият?

Менцес се приведе леко напред.

— Не е достатъчно да отвърнем. Трябва да предприемем офанзива.

— Какво имаш предвид?

— Налага се да направим нещо изключително. Трябва да излезем с бляскаво изявление, нещо, което да напомни на Ню Йорк и на света, че въпреки всичко ние си оставаме велик музей. Да започнем научна експедиция може би, или да се захванем с някакъв необичаен изследователски проект…

— Дали това няма да изглежда твърде прозрачно? – попита Роко.

— Може би за някои. Но критиките ще траят само ден или два, а след това ще сме свободни да градим интерес и добра публичност.

— Какъв проект предлагате? – намеси се Колъпи.

— Толкова далеч не съм стигнал.

Роко кимна замислено.

— Може и да проработи. Събитието трябва да бъде комбинирано с гала парти, само за вип персони, да се превърне в задължителния социален ангажимент за сезона. Това ще затвори устите на пресата и политиците, които, естествено, ще искат да бъдат поканени.

— Звучи обещаващо – рече директорът.

След малко заговори Дарлинг.

— Хубава теория. Единственото, което ни липсва, е експедиция, събитие или каквото и да е там.

В този момент интеркомът на Колъпи избръмча. Той натисна копчето с раздразнение.

— Госпожо Сърд, не бива да ни безпокоят.

— Знам, д-р Колъпи, но… Хм, това е доста необичайно.

— Не сега.

— Нужен е незабавен отговор.

Колъпи въздъхна.

— Не може ли да почака десет минути, за бога?

— Става въпрос за банков трансфер: дарение в размер на десет милиона евро за…

— Подарък от десет милиона евро? Дайте го насам!

Госпожа Сърд влезе, пълничка и добросъвестна както винаги, с лист в ръка.

— Извинете ме за момент. – Колъпи взе листа. – От кого е и къде трябва да се подпиша?

— От някой си граф Тиери де Кахорс. Дава на музея десет милиона евро, за да реставрира и да изложи отново Гробницата на Сенеф.

— Гробницата на Сенеф? Какво, по дяволите, пък е това?

— Колъпи плесна листа на бюрото. – Ще се занимая с това по-късно.

— Но, сър, тук пише, че субсидията чака транзатлантически превод и трябва или да бъде приета, или отхвърлена в рамките на часа.

Колъпи устоя на импулса да закърши ръце.

— Давим се в такива ограничени помощи, а това, което ни трябва, са безусловни фондове, с които да си платим сметките. Пратете факс на този граф Незнам кой си и вижте дали не можете да го убедите да направи нерестриктивно дарение. Действайте от мое име с обичайните любезности. Не ни трябват пари, за да тичаме подир вятърни мелници.

— Да, д-р Колъпи.

Тя тръгна към вратата и директорът огледа присъстващите.

— И така, мисля, че Берил беше взела думата.

Адвокатката отвори уста да заговори, но Менцес вдигна ръка:

— Госпожо Сърд, моля ви, изчакайте няколко минути, преди да се свържете с граф Кахорс.

Жената се поколеба, поглеждайки към Колъпи за потвърждение. Директорът кимна в съгласие и тя излезе, затваряйки вратата след себе си.

— Е, добре, Хюго, защо беше това?

— Опитвам се да си спомня подробностите. Гробницата на Сенеф – това име кара някаква камбанка да звъни в съзнанието ми. А сега като се замисля, същото се отнася и за граф Кахорс.

— Не може ли да се върнем на темата? – рече Колъпи.

Менцес внезапно се наведе напред.

— Фредерик, това е по темата! Помисли за историята на музея. Гробницата на Сенеф е египетска гробница, която е била изложена в сградата от първоначалното й отваряне до, струва ми се… Депресията, когато музеят е бил затворен.

— И?

— Ако не ме лъже паметта, тя е била задигната и разрушена от французите по време на нахлуването на Наполеон в Египет, а по-късно била заграбена от британците. След това я купил един от благотворителите на музея и гробницата била възстановена в приземния етаж като едно от първите музейни изложения. Трябва все още да е там.

— А кой е този Кахорс? – запита Дарлинг.

— Наполеон водел цяла армия от естествоизпитатели и археолози с войниците си, когато връхлетял Египет. Водачът на археологическия контингент бил някой си Кахорс. Предполагам, че този приятел е негов потомък.

Колъпи сбърчи вежди.

— Това какво общо има с нашия проблем?

— Нима не виждаш? Това е точно липсващото парченце, от което се нуждаем!

— Един прашасал стар гроб?

— Именно. Ще разтръбим новината за дарението на графа, ще изберем дата на откриването, ознаменувана с гала-тържество и всичките му парадни официалности и от цялата работа ще излезе медийно събитие. – Менцес въпросително загледа Роко.