Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Внезапно се спря. Беше чула проскърцване от отварянето на врата и звука от меки стъпки върху прашния под. Не беше ли заключила? Глупав навик беше това да заключва вратата, но просторният и тих приземен етаж на музея с неговите мъждиво осветени коридори и тъмни хранилища, пълни със странни и зловещи експонати, винаги предизвикваха тръпки по гърба й. А и не можеше да забрави какво стана с приятелката й Марго Грийн само преди няколко седмици в една сенчеста зала два етажа над мястото, в което седеше сега.

— Има ли някой там? – извика Нора.

Една човешка фигура се материализира от сенките. Първо се появиха очертанията на лице, а след това добре поддържана брада и сребристобяла коса. Нора си отдъхна. Беше само Хюго Менцес, председателят на отдела по „Антропология“ и неин непосредствен шеф. Все още беше малко блед от скорошния пристъп, получен от камъни в жлъчката, и веселите му очи изглеждаха зачервени.

— Здравей, Нора – каза кураторът и я дари с блага усмивка. – Може ли?

— Разбира се.

Менцес се отпусна в един стол.

— Толкова е тихо и приятно тук долу. Сама ли си?

— Да. А как са нещата горе?

— Тълпата не спира да се увеличава.

— Видях ги като влизах.

— Грозна работа. Крещят, тормозят пристигащия персонал и блокират трафика по „Мюзиъм Драйв“. Но се боя, че това е само началото. Едно е, когато кметът или губернаторът правят изявления, но, както изглежда, жителите на Ню Йорк също са се активизирали. Господ да ни пази от разярената тълпа плебеи.

Нора поклати глава.

— Съжалявам, че Бил е причината…

Менцес меко сложи ръка на рамото й.

— Бил беше само преносителят на посланието. Той направи на музея услуга, като изобличи зле премисления план за скриване на истината, преди да стане късно. Така или иначе накрая всичко щеше да излезе наяве.

— Не мога да проумея защо някой ще си прави труда да краде брилянтите, само за да ги унищожи след това.

Менцес сви рамене.

— Кой може да каже какво става в съзнанието на един умопобъркан индивид? Постъпката издава най-малкото неутолима омраза към музея.

— Но какво му е сторил музеят?

— Само една личност е в състояние да отговори на този въпрос. Но не съм тук, за да разговаряме за мотивите на престъпника. Тук съм по определена причина, която е свързана със събитията горе.

— Не разбирам.

— Идвам от съвещание в кабинета на д-р Колъпи. Взехме решение и то е свързано с теб.

Нора изчака, споходена от зловещо чувство за опасност.

— Запозната ли си с Гробницата на Сенеф?

— Никога не съм чувала за нея.

— Нищо чудно. Много малко музейни служители могат да се похвалят с обратното. Била е център на едно от първите изложения, представлява египетски гроб от Долината на царете, възстановен в тези подземия. Била закрита и запечатана през трийсетте, и така до наши дни.

— И?

— Точно в момента музеят се нуждае от някакви добри новини, нещо, което да напомни на цялата общественост, че продължаваме да сме полезни. Своего рода отвличане на вниманието. Гробницата на Сенеф ще изиграе тази роля. Ще я отворим отново и искам ти да се заемеш с проекта.

— Аз? Но аз изоставих собственото си изследване с месеци, за да помогна в откриването на шоуто „Свещени образи“.

Иронична усмивка заигра по лицето на Менцес.

— Точно така. И тъкмо затова те моля да поемеш този ангажимент. Видях работата, която свърши по „Свещени образи“. Ти си единствената в отдела, която е способна да се справи.

— За колко време?

— Колъпи го иска бързо. Имаме шест седмици.

— Сигурно се шегувате!

— Случаят наистина е спешен. Финансовите ни запаси са в жалко състояние от доста време, а и с този нов пристъп на лоша публичност всичко може да се случи.

Нора замълча.

— Това, което повлече крак – продължи Менцес меко, – е, че току-що получихме десет милиона евро – тринайсет милиона долара – за финансирането на проекта. Така че в случая парите не са проблем. Ще получим единодушната подкрепа на музея; от Борда на управителите, та до всички музейни сдружения. Гробницата на Сенеф е запечатана, така че би трябвало да бъде в доста добро състояние.

— Моля ви, не ме карайте да правя това. Предложете го на Аштън.

— Аштън не се справя добре в моменти на разногласие. Видях как ти процедира с онези протестиращи на откриването на „Свещени образи“. Нора, музеят се бори за живота си. Имам нужда от теб. Музеят има нужда от теб!

Настъпи тишина. Нора хвърли поглед към своите глинени парчета с ужасно свито сърце.