Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— О! Бяха обичайните мръсотии и ще ми е неудобно да ги повторя.

— Въпреки всичко ви моля да го направите.

Разбира се, затворникът всъщност не бе казал нищо. В това се бе оказал проблемът.

— Той ви нарече „наливащо се с бира нацистко копеле“, цербер, развратник, такива неща.

Лицето на Имхоф леко се стегна и Кофи веднага разбра, че е отбелязал точка.

— Нещо друго? – попита директорът тихо.

— Всякакви грубости, нещо за размера на… ъ-ъ-ъ… Дори не си спомням подробностите.

Настъпи смразяваща тишина. Брадичката на Имхоф леко потрепера.

— Както казах, мръсотии. Но тази случка акцентира един важен факт: затворникът не е осъзнал огромната полза от сътрудничеството. И знаете ли защо? Всичко си остава същото за него, независимо дали отговаря на въпросите ни или не, независимо дали уважава вас и учреждението, което ръководите или не. Това трябва да се промени. Налага се той да осъзнае, че всеки грешен избор има последици. И още нещо: необходимо е да бъде държан в пълна, абсолютна изолация. Не бива да му се позволява да изпраща каквито и да е съобщения. Имаме подозрения, че е в съучастничество с брат си, който още е на свобода. Така че край на телефонните разговори, край на срещите с адвоката, пълно откъсване от външния свят! Не бихме искали да възникват още проблеми, причинени от липса на бдителност. Разбирате какво искам да кажа, нали, господин директор?

— Много добре.

— Хубаво. Трябва да му отворим очите за предимствата на сътрудничеството. С удоволствие бих го вразумил с помощта на гумен маркуч и остен – той не заслужава нищо по-меко, – но за нещастие това не е възможно, а и ние в никакъв случай не желаем усложнения, които да ни спънат на процеса. Този мъж може и да е побъркан, но не е глупав. На такъв човек не можеш да си позволиш да оставиш пролука. Има достатъчно пари, за да изкопае Джони Кокран от гроба му и да го наеме за защитник.

Кофи млъкна. Защото за първи път от началото на разговора Имхоф се бе усмихнал. И в сините очи на този мъж имаше нещо, което предизвика тръпки по гърба на агента.

— Съпричастен съм с вашия проблем, агент Кофи. На затворника трябва да се покаже стойността на уважението. Лично ще се погрижа за това.

В сутринта, определена за отваряне на запечатаната Гробница на Сенеф, Нора пристигна в просторния офис на Менцес, където го откри седнал в обичайното кресло, потънал в разговори с един млад мъж. И двамата се изправиха при влизането й.

— Нора – започна шефът й. – Това е д-р Ейдриън Уичърли, египтологът, когото ти споменах. Ейдриън, запознай се с д-р Нора Кели.

Уичърли се обърна към нея с усмивка. Буйната кестенява коса бе единственият признак на ексцентричност в иначе безупречния му външен вид. Нора обхвана с един поглед марковия костюм, елегантните кожени обувки с връзки, вратовръзката. Очите й се спряха върху едно необичайно красиво лице: бузи с трапчинки, искрящо сини очи и съвършени бели зъби. Помисли си, че е на не повече от трийсет.

— Очарован съм да се запознаем, д-р Кели – изрече той с елегантен оксфордски акцент. – Стисна ръката й нежно и я дари с още една зашеметяваща усмивка.

— За мен е удоволствие. Моля ви, наричайте ме Нора.

— Разбира се. Нора. Простете официалността ми – консервативното възпитание доста е осакатило комуникативните ми способности. Да ви кажа, възможността да съм тук и да работя по този проект е направо шармантна!

Шармантна. Тя потисна една усмивка – Ейдриън Уичърли беше почти карикатура на енергичните млади британци, които според нейните представи се срещаха единствено в романите на П. Г. Удхаус.

— Ейдриън има много впечатляващи препоръки – рече Менцес. – Доктор по философия от Оксфорд, шеф на разкопките на гробница KV42 в Долината на царете, професор по египтология в Кеймбридж, автор на монографията „Фараони от двайсетата династия“.

Нора хвърли към Уичърли поглед, изпълнен с нова доза респект. Бе изумително млад за археолог от такъв ранг.

— Много впечатляващо.

Уичърли се усмихна скромно.

— Просто купчина гръмки дипломи.

— Едва ли. – Менцес хвърли поглед към часовника. – Имаме среща с представител на отдел „Поддръжка“ в десет. Доколкото разбирам, в момента никой не знае съвсем точно къде е гробът на Сенеф. Единственото сигурно нещо е, че е бил зазидан и оттогава до него няма достъп. Ще трябва да си пробием път дотам.

— Колко интригуващо! – възкликна Уичърли. – Чувствам се малко като Хауърд Картър.