Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Да.

— Наясно ли сте откъде трябва да минете?

— Няма да навреди, ако го чуя пак.

— Карайте направо, след което завийте вдясно. Когато видите разтоварителната рампа, паркирайте назад в първата клетка.

— Ясно.

— Можете да излезете от камиона, за да следите разтоварването. Нямате право да пипате стоката или да помагате на затворническия персонал. Стойте при превозното средство през цялото време. Веднага щом разтоварите, трябва да напуснете. Разбрано?

— Разбира се.

Пазачът произнесе нещо кратко в радиостанцията си и последната бариера се отмести.

Докато правеше десния завой, Д’Агоста мушна ръка в джоба на якето си и извади малка бутилка бърбън „Ребъл Иел“. Отвинти капачката и отпи малко, прекара го през цялата си уста, преди да го преглътне. Почувства как огнената течност се стича надолу по гърлото му. Напръска връхната си дреха с няколко капки за всеки случай и върна бутилката в джоба си.

След малко вече бе паркирал до рампата. Двама мъже в дочени комбинезони вече чакаха и веднага щом отключи багажника, започнаха да разтоварват кутиите със замразено месо.

Д’Агоста ги наблюдаваше с ръце в джобовете и си подсвиркваше фалшиво. Скришом хвърли поглед на часовника си и се обърна към един от работниците.

— Приятел, да има тоалетна някъде тук?

— Съжалявам, не е позволено.

— Ама на мен ми се налага да отида.

— Това е нарушение на правилата. – Работникът награби две кутии с месо под мишница и изчезна някъде навътре.

Д’Агоста атакува следващия.

— Виж какво, сериозно ти казвам, че трябва да отида.

— Нали го чухте, забранено е.

— Човече, недей ми говори така!

Мъжът остави кутията и измери Д’Агоста с дълъг, уморен поглед.

— Като излезеш оттук, можеш да си свършиш работата в гората. Окей? – и вдигна кутията.

— Ама аз по голяма нужда…

— Това не е мой проблем. – Мъжът се отдалечи.

Щом първият се върна, Д’Агоста застана пред него като му блокира пътя и тежко задиша в лицето му.

— Не се шегувам. Трябва да отида до тоалетната. И то сега.

Мъжът сбърчи нос и отстъпи назад. Погледна към колегата си.

— Тоя е пиян.

— Моля? – започна Д’Агоста заплашително. – Какво каза?

Мъжът хладно посрещна погледа му.

— Казах, че сте пиян.

— Глупости!

— Миришете на алкохол. – И той пак се обърна към другаря си. – Повикай шефа.

— И за к‘во? Освежител за дъха ли ще ми даде?

Другият работник изчезна и след малко се появи, придружен от висок мрачен мъж, нелепо пременен в черен блейзър, с шкембе, което висеше над колана му като чувал брашно.

— Какъв е проблемът? – попита надзирателят.

— Мисля, че шофьорът е пиян, сър – каза първият работник.

Надзирателят затегна колана си и пристъпи към Д’Агоста.

— Вярно ли е това?

— Не, изобщо не е вярно! – възкликна Д’Агоста като дишаше тежко в лицето му от възмущение.

Човекът отстъпи назад и извади радиостанцията си.

— Вижте какво, тръгвам си – каза Д’Агоста, като се опита да прозвучи внезапно сговорчиво. – Имам доста шофиране до магазина. Това място е на майната си, а вече е шест вечерта.

— Никъде няма да ходиш, приятел. – Надзирателят проведе кратък разговор по радиостанцията си, след което се обърна към единия от работниците. – Отведете го в стола на персонала и го накарайте да изчака там.

— Последвайте ме, сър.

— Т‘ва са глупости. Не мърдам оттук.

— Последвайте ме, сър.

Д’Агоста с мърморене тръгна след него, прекосиха рампата и влязоха в голям хранителен склад, просторен, тъмен и силно миришещ на почистващи препарати. Оттам влязоха в една по-малка стая, където, както изглеждаше, кухненските работници се хранеха, когато не бяха на смяна.

— Седнете.

Д’Агоста се отпусна край една от масите от неръждаема стомана. Придружителят му седна на известно разстояние, кръстоса ръце и заби поглед в другата посока. След няколко минути надзирателят се върна заедно с един въоръжен пазач.

— Станете! – изкомандва той.

Д’Агоста се подчини.

Надзирателят се обърна към пазача:

— Претърсете го.

— Не може така! Знам си правата, а пък…

— А пък това е Федерален затвор. Всичко е написано на табелите отпред. Ако сте си направил труда да ги погледнете. И имаме право да претърсим, когото си пожелаем.

— Не смейте да ме докосвате!

— Сър, в момента имате умерено голям проблем. Но ако не ни сътрудничите, ще имате огромен проблем.

— Сериозно? И к'ъв проблем ще имам?

— Как ви звучи оказване на съпротива на държавен служител на реда? А сега за последен път: вдигнете си ръцете!