Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Продължи да й се усмихва, от него се излъчваше самоувереност и чар. Беше по-елегантен и красив, отколкото един мъж имаше право.

— В случай, че не си забелязал, аз съм омъжена – каза тя.

— Ще си прекараме страхотно и няма нужда никой никога да разбира за това.

— Но аз ще знам.

Той се усмихна и нежно сложи ръка на рамото й.

— Искам да се любя с теб, Нора.

Тя дълбоко си пое дъх.

— Ейдриън, ти си очарователен и интелигентен мъж. Сигурна съм, че много жени биха желали да ти отвърнат.

Усмивката му се разшири.

— Но аз не съм една от тях.

— Но, прекрасна Нора…

— Това не беше ли достатъчно ясно казано? Нямам ни най-малко желание да се любя с теб Ейдриън – дори и да не бях омъжена.

Уичърли стоеше потресен, на лицето му се изписа усилието да възприеме внезапния обрат в ситуацията.

— Не желая да те обиждам, а просто да се изразя недвусмислено, тъй като досегашните ми опити да ти демонстрирам липсата си на интерес изглежда не стигнаха до теб. Моля те, не ме карай да бъда по-груба, отколкото е необходимо.

Тя видя как кръвта се оттегля от лицето му. Самообладанието му се изплъзна за момент, разкривайки нещо, което Нора подозираше: едно разглезено дете, благословено с отличен външен вид и ум, което си бе изградило твърдата увереност, че ще получи всичко, което пожелае.

Той се опита да смутолеви нещо като извинение и Нора си позволи да заговори по-меко.

— Виж, Ейдриън, хайде просто да го забравим, става ли? Все едно не се е случвало. Никога няма да го споменаваме повече.

— Съвсем правилно, да. Много благоприличен жест от твоя страна. Благодаря ти, Нора.

Сега лицето му гореше от смущение и той изглеждаше съсипан. Не можеше да не изпита съчувствие към него. Тя си помисли, че сигурно е първата жена, която някога му е отказвала.

— Трябва да напиша доклад за Менцес – каза Нора възможно най-меко. – А и ми се струва, че имаш нужда от свеж въздух. Защо не се поразходиш малко из сградата?

— Да, добро предложение, благодаря.

— Ще се видим след малко.

— Да.

И като се движеше сковано като робот, Уичърли отиде до интеркома и натисна бутона за отключване. Когато вратата се отвори, изчезна навън, без да каже нищо и Нора отново остана сама в тишината.

Д’Агоста нави волана на камиончето за доставка на месо и забави, щом достигна края на гората. Херкмур се издигаше пред него – искрящ грозд от натриеви лампи, които обливаха цял лабиринт от стени, кулички и блоковете с килиите в нереална топазена светлина. Когато приближи първите порти, той намали още, щом задмина табелите, които предупреждаваха водачите да приготвят документите си и да очакват претърсване, последвано от списък със забранени вещи, толкова дълъг, че отнемаше цели два билборда и включваше всичко от фойерверки до хероин.

Д’Агоста си пое дълбоко дъх и се опита да успокои опънатите си нерви. Беше влизал в затвори и преди, разбира се, но всякога по официална работа. Да влезе така, по съвсем неофициална работа, си беше като да си търси белята. И то голяма беля.

Спря пред първата врата от метални халки. От караулката излезе един пазач и бавно тръгна към него с папка в ръце.

— Подранил сте тази вечер – рече мъжът.

Д’Агоста сви рамене.

— За пръв път идвам. Тръгнах по-рано в случай, че се загубя.

Гардът изгрухтя нещо и му подаде папката през прозореца. Д’Агоста пъхна вътре документацията си и му я върна. Мъжът я прелисти с връхчето на молива си и кимна.

— Запознат ли сте с процедурата?

— Не съвсем – отговори Д’Агоста искрено.

— Ще си получите това обратно на излизане. Покажете си личните документи на следващия контролен пункт.

— Разбрано.

Вратата се изтегли на металните си колелца с тракане.

Д’Агоста мина напред, а сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите. Глин твърдеше, че е планирал всичко до последната йота – с впечатляваща лекота бе уредил наемането му в месопреработвагелната компания под фалшива самоличност и бе направил така, че да му дадат тъкмо този маршрут. Но истината беше, че никога не можеш напълно да предвидиш какво ще направят хората. Точно по този въпрос мненията им с Глин се разминаваха. Това малко приключенийце можеше да се превърне в истински кошмар за едно мигване.

Подкара камиона към втория портал и пазачът отново излезе да го посрещне.

— Документите ви?

Д’Агоста му връчи фалшивата си шофьорска книжка и разрешителното. Мъжът ги прегледа.

— Нов ли сте?