Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Опитай пак да се свържеш – произнесе Бълк полугласно.

Отново нищо.

Таванският коридор правеше деветдесетградусов завой към една галерия от тесни, подобни на килерчета стаи: навсякъде имаше ръждясали метални рафтове, натежали от кашони, от които буквално извираха някакви малки стъклени кутийки. Бълк ги освети с фенерчето. Във всяка имаше по един голям черен бръмбар.

В момента, в който влизаха в третото килерче, от черното пространство пред тях се разнесе трясък, който замря сред звън на стъкло.

Бълк подскочи.

— Мамка му! Какво беше това?

— Не знам – отвърна Морис. Гласът му бе треперлив и напрегнат.

— Той е пред нас.

Те зачакаха неподвижно. След миг нещо отново се сгромоляса.

— Божичко, звучи сякаш някой е решил да срине тавана! Още хрущене на стъкло, последвано от ужасяващ нечленоразделен писък.

Бълк отстъпи назад и пипнешком извади радиостанцията си.

— Бълк вика Централата! Чувате ли ме??

— Тук Централна охрана, десет-четири.

Тряс! Поредният задавен писък.

— Господи, тук горе има побъркан маниак! В клопка сме!

— Местоположението ви, Бълк?

— Таванските помещения, сграда 12! Секция 5 или може би 6. Тук има някой, който е на път да изкърти стените! Открихме и портфейла на онзи, изчезналия. На Липър. Какво да правим?

Пропукване, неясен шум, отговорът долетя накъсан.

— Не ви чувам!

— … се оттеглете… не се забърквайте… обратно…

— Накъде да се оттеглим? В капан сме, глухи ли сте?!

— … не се приближавайте…

Разнесе се нов оглушителен трясък, този път от по-близо. Блъсна ги воня на алкохол и мъртви животински екземпляри. Бълк заотстъпва назад, крещейки в радиостанцията:

— Пратете ченгетата! Извикайте Отряда за бързо реагиране! В капан сме!

Пращене.

— Морис, опитай с твоята!

Като не получи отговор, Бълк се обърна. Радиостанцията лежеше захвърлена на пода, а Морис тичаше презглава по виещия се коридор, по-далеч от шума, навътре към мрака.

— Морис! Почакай! – Бълк се опита да прибере радиостанцията, треперещите му пръсти я изтърваха и той се спусна след партньора си, местейки тлъстите си бедра в отчаян опит да преодолее инерцията на огромното си туловище. Чуваше как ужасното късащо, блъскащо, премазващо нещо бързо се приближава иззад гърба му.

— Чакай! Морис!

Една лавица, отрупана с експонати в стъкленици, се срути оглушително зад него и миризмата на формалин и гнилоч го удари в носа.

— Не!

Бълк се затича, тромав като морж, стенейки под тежестта на тлъстините и страха си, дебелите му ръце и гърди се тресяха на всяка стъпка.

Нов писък, див и смразяващо нечовешки, раздра тъмнината току зад него. Той се обърна, но не видя нищо, освен проблясването на метал и неясно движение.

— Не-е-е-е!

Препъна се и рухна на земята. Фенерчето му се удари в пода и отскочи надалеч, светлият лъч налудничаво заигра по рафтовете и накрая се спря върху една стъкленица, от която го гледаше огромна риба със зейнала уста. Той се замята, забивайки нокти в пода, като се опитваше да се надигне, но пищящото създание връхлетя отгоре му като прилеп. Бълк се извъртя и го удари немощно. Чу звук от раздиращ се плат и внезапно почувства опарването на разкъсваща болка.

— Не-е-е-е-е…!

Нора седеше край една малка, покрита със сукно, маса в откритата сводеста част на „Обезопасена зона“ и чакаше. Беше се изненадала, когато откри колко лесно бе получила достъп до нея – макар че действително Менцес много я беше облекчил откъм бумащината. Истината беше, че съвсем малко куратори – дори сред най-добрите – можеха да се доберат до това място, без да преминат преди това през какви ли не бюрократични изпитания. „Обезопасената зона“ се използваше не само за съхранение на най-ценните и пораждащите полемики колекции – тук също така се пазеха и архивите, които документираха най-деликатните тайни на музея. Фактът, че се бе добрала дотук толкова безпрепятствено – и то в пет следобед, в момент, когато целият музей бе нащрек – само доказваше колко важна е Гробницата на Сенеф.

Архивистката изникна от сумрачното хранилище с пожълтяла папка, която остави пред Нора.

— Намерих я.

— Страхотно.

— Моля, подпишете се тук.

— Чакам моя колега, доктор Уичърли – каза тя, след като разписа бланката и я върна на жената.

— Приготвила съм цялата документация, която ще му е необходима.

— Благодаря.

Архивистката кимна.

— Сега ще ви заключа.