Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Тъй или иначе разследването на убийството на Кавендиш още не било завършило, когато историята се повторила. Този път обезобразеното тяло принадлежало на Монгомъри Болт, далечен сродник на Джон Джейкъб Астър, черната овца в семейството. По това време охранявали гробницата и през нощта, но убиецът зашеметил пазача, преди да метне тялото на Болт в саркофага. Върху трупа била открита бележка. В тази папка има копие от нея.

Тя издърпа един пожълтял лист. На него бе изобразено Окото на Хор и още няколко йероглифа. Уичърли ги изгледа съсредоточено.

— „Проклятието на Амут поразява всеки, който влезе!“ – произнесе той. – Който и да го е написал, е бил невеж. Престъпникът едва е запомнил йероглифите. Дори не са нарисувани правилно. Груб фалшификат.

— Да. Веднага установили това. – Тя разгърна още няколко документа. – Ето и полицейският доклад по случая.

— Сюжетът се заплита. – Уичърли й намигна и придърпа стола си по-близо.

— Полицията обърнала внимание на връзката с Джон Джейкъб Астър. Той бил подпомогнал финансирането на инсталирането на гробницата. Една от хипотезите била, че някой си отмъщава на отговорните за появата на гроба в музея. Съвсем естествено, подозренията паднали върху бея на Болбаса.

— Онова приятелче, което твърдяло, че гробът е прокълнат.

— Точно така. Все пак той насъскал цялата преса срещу музея. На всичкото отгоре се оказва, че дори не е бил истински бей – каквото и да значи това. Тук има справка за него.

Уичърли взе документа и изсумтя.

— Бивш търговец на килими, направил големи пари.

— За пореден път музеят, наред с опечалените роднини, съумял да избегне всякаква публичност – не успял обаче да спре плъзналите слухове. След време властите установили, че беят на Болбаса се е върнал в Египет преди убийствата, но заподозрели, че е наел хора в Ню Йорк. Ала дори да се окажело вярно, излизало, че наемниците са твърде умни, за да ги хванат. И когато станало третото убийство…

— Отново?

— Този път жертвата била възрастна дама, която живеела в квартала. Отнело им известно време да направят връзката – оказва се, че жената е далечна роднина на Кахорс, човека, който пръв открил гробницата. До този момент музеят гъмжал от слухове като пчелен кошер. Историята започнала да излиза и извън пределите му. Всички спиритисти-шарлатани, псевдомедиуми и лъжливи гледачки на карти таро се събирали край вратите на сградата, а нюйоркчани налапали идеята за прокобата като топъл хляб.

— Лековерни глупци!

— Може би. Във всеки случай това опразнило музея. Полицейското разследване стигнало до задънена улица, така че от музея решили да се презастраховат. Като използвали построяването на пешеходния тунел към метростанцията на 81-а улица за претекст, те затворили гробницата и я запечатали. Убийствата секнали, слуховете постепенно замрели и Гробницата на Сенеф потънала в забрава.

— Ами полицейските разследвания?

— Случаите си останали неразрешени. Макар от полицията да били убедени, че зад тях стои беят, така и не могли да намерят доказателства.

Уичърли се изправи от стола си.

— Това е много впечатляваща история, Нора.

— Определено е такава.

— Какво смяташ да правиш с нея?

— От една страна, може да се окаже интересна подробност от историята на гроба. Но имам чувството, че музеят няма да изгаря от желание да я публикува, а не съм сигурна, че и аз го искам. По-скоро ще се фокусирам върху археологическия аспект, върху това да покажем на хората какво е представлявал Древния Египет.

— Съгласен съм с теб, Нора.

— Има и друга причина, която може би е даже по-важна. Това ново убийство в музея носи някои прилики с предишните. Хората ще говорят, ще тръгнат слухове.

— Те вече тръгнаха.

— Е, да. Самата аз чух доста. Но при всички положения не ни трябва нищо, което да помрачи откриването.

— Съвършено вярно.

— Добре. Ще напиша доклад за Менцес с нашата препоръка този материал да не става публично достояние. – Тя затвори папката. – И това приключва въпроса.

Настъпи тишина. Уичърли бе станал от мястото си и отново стоеше зад нея, взрян в разпилените документи в папката. Протегна се и взе един, зачете се, върна го обратно. Тя усети ръката му на рамото си и се стегна.

Миг по-късно почувства устните му по врата си, които докосваха кожата й леко като крила на пеперуда.

Нора рязко се изправи и се обърна. Той стоеше близо до нея, а сините му очи проблясваха.

— Съжалявам, ако съм те стреснал. – И той се усмихна, разкривайки порцелановите си зъби. – Не успях да се удържа. Намирам те за опустошително привлекателна.