Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Ти ли си, Джейс? – За първи път Демео изпита призрачно чувство на тревога. Остави пицата на работната масичка и направи няколко крачки към Залата на истината, отвъд която се намираше погребалната камера. Оттук личеше, че там е съвсем тъмно – осветление първо ниво, както в останалата част от гробницата. Направо казано – нищо не виждаше.

Върна се до масичката и погледна компютъра. Софтуерът беше зареден и чакаше в режим „стендбай“. Той взе мишката и кликна върху иконата за осветлението, като се опитваше да си спомни как да увеличи нивото на светлина. Отвори се прозорец със списък на залите, чието осветление се контролираше компютърно и той избра Залата на колесниците.

Мили боже! Светлините помътняха и смущаващите египетски рисунки и каменни статуи потънаха в още по-дълбоки сенки. Той бързо кликна с мишката и светлините се усилиха. Повтори процедурата и за останалите части на гробницата.

Чу тропот, подскочи и се обърна.

— Джейс?

Определено идваше от погребалната камера.

Демео се засмя.

— Хей, Джейс, я ела тука. Донесъл съм пиците.

Ето го пак този странен шум: тътрене – туп. Тътрене – туп. Сякаш някой или нещо си влачеше крака.

— Звучи точно като „Проклятието на мумията“. Ха-ха, Джей. Това беше добро.

Отговор не последва.

Като не спираше да се киска, Демео обърна гръб на компютъра и тръгна из Залата на истината. Извърна очи от гротескната фигура на Амут – нещо у египетския бог с крокодилска глава и лъвска грива, който ядеше сърца, го ужасяваше повече от всичко останало в гроба.

Демео се спря пред вратата на погребалната камера.

— Шантав тип си ти, Джейс!

Изчака да чуе смеха на Липър, да види как кльощавия му силует се показва иззад някой пиластър. Ала нищо не се случи. Тишината бе пълна. Преглъщайки нервно, той се пъхна вътре и се заозърта из гробницата.

Нищо. Останалите врати, които водеха извън погребалната камера, бяха тъмни – те не бяха част от компютърно осветяваната зона. Сигурно Липър се криеше в някоя от онези стаи, готов всеки миг да изскочи оттам и да го изплаши до смърт.

— Ей, Джейс, айде бе! Пиците вече са студени и ще стават все по-студени.

Светлините изведнъж угаснаха.

— Хей!

Демео се завъртя, но гробницата криволичеше из Залата на истината и той нито можеше да се върне в Залата на колесниците, нито виждаше успокояващото синьо сияние на светодиодите.

Отново се обърна, бе чул странните провлачени стъпки зад себе си, които сега приближаваха.

— Вече не е смешно, Джей!

Опипа джобовете си за фенерчето – но, естествено, не го носеше, бе останало в предишното помещение на масичката. Защо не можеше да види дори отразената светлина на диодите? Да не би цялото захранване да беше прекъснато? Мракът беше пълен.

— Виж какво, Джей, стига вече! Говоря сериозно.

Той се засуети в тъмното, стигна до една от колоните и започна да опипва пътя си край нея. Стъпките продължаваха да се приближават.

Тътрене – туп. Тътрене – туп.

— Хайде, Джей, стига с тези глупости.

Внезапно от много по-отблизо, отколкото изобщо бе очаквал, той чу стържещия звук от въздух, който излизаше от сухо гърло. Хъркане, което звучеше почти като съсък, сякаш изпълнен с омраза.

— Исусе! – Демео направи стъпка напред и размаха тежкия си юмрук във въздуха. Ръката му удари нещо, което се сви назад с ново змийско съскане. – Махай се! Махай се!

Той едновременно чу и усети как нещото се нахвърля върху него с висок писък. Опита се да отскочи настрана, но удивен усети как ужасен удар се стоварва върху него. Жигосваща топлина проряза гърдите му. Той падна назад с вик, запълзя в мрака и почувства как нещо тежко и студено стъпва на врата му и го притиска с шокираща тежест. Заудря го с ръце, чуваше как костите на врата му пукат. Внезапна зашеметяваща експлозия от жълто-зелена светлина блесна в очите му – и после нямаше нищо.

Голямата елегантна библиотека в имението на агент Пендъргаст на „Ривърсайд Драйв“ беше последното място, което човек би могъл да си представи претъпкано. И все пак – помисли си Д’Агоста мрачно – нямаше друга подходяща дума, която да го описва тази вечер. Масите, столовете и голяма част от пода бяха покрити със скици и диаграми. Половин дузина стативи и бели табла за писане се издигаха сред помещението, плътно покрити със схеми, карти, маршрути за влизане и излизане. Нискотехнологичното предварително проучване на Херкмур, което бяха направили преди няколко нощи, сега биваше допълвано с данните от дистанционното наблюдение, включително сателитни образи в радарни и инфрачервени вълнови дължини. Край едната стена бяха подредени кутии, от които преливаха разпечатки, данни от компютърни изследвания на херкмурската мрежа и въздушни снимки от затворническия комплекс.