Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Всред този контролиран хаос се бе разположил Глин, почти неподвижен в инвалидния си стол, който говореше тихо с обичайния си монотонен глас. Беше открил срещата с поразително детайлен анализ на мерките за сигурност в Херкмур. В това отношение Д’Агоста не се нуждаеше от никакво убеждаване: ако в САЩ съществуваше отлично защитен срещу бягства затвор, то това бе този. Старомодната защита като многобройни караулки и тройни заграждения беше подсилена от най-модерна техника, включително „решетки“ от лазерни лъчи на всеки изход, стотици дигитални видеокамери и мрежа от постоянни подслушващи устройства, монтирани в стените и по земята, които улавяха всичко: от копане до прокрадващи се стъпки. Всеки затворник бе длъжен да носи гривна на глезена си, която имаше GPS – устройство, което предаваше местоположението на затворника в един централен команден пункт. Ако гривната бъдеше прерязана, веднага щеше да се включи аларма и да се активира автоматично заключване на всички изходи.

От гледна точка на Д’Агоста Херкмур беше непревземаем.

След това Глин гладко премина към следващата стъпка в плана за бягство. Точно в този момент къкрещото недоволство на Д’Агоста бе изкипяло. Не само че идеята изглеждаше опростенческа и нелепа, но – което беше по-лошо – излизаше, че той, Д’Агоста – никой друг – бе човекът, натоварен да я приведе в действие.

Той огледа библиотеката, чакайки нетърпеливо Глин да приключи. Тази вечер Рен бе дошъл по-рано, натоварен с архитектурни планове на затвора, взети „назаем“ от личните архиви на Нюйоркската обществена библиотека и в момента се въртеше около Констанс Грийн. С припламващите си очи и почти прозрачна кожа мъжът приличаше на пещерно създание, по-блед дори и от Пендъргаст… Ако това бе възможно.

След това погледът на Д’Агоста падна върху Констанс. Тя седеше зад една маса срещу Рен, зад купчина книги, слушаше Глин и си водеше бележки. Беше облечена в строга черна рокля, с ред малки перлени копченца на гърба, които започваха от основата на гръбнака и продължаваха чак до врата. Д’Агоста се хвана, че се чуди кой ли ги е закопчал. Забеляза я на няколко пъти унесено да сключва ръце, или потънала в мисли да се взира в пращящия в голямата камина огън.

Сигурно и тя е толкова скептична към цялата история, колкото и аз , помисли си той. Тъй като докато наблюдаваше „великолепната четворка“ – Проктър, шофьорът, неизвестно защо го нямаше – не можеше да си представи по-неподходяща група за подобна дръзка задача. Всъщност никога не бе харесвал Глин и култивираната му арогантност и се питаше дали този мъж най-сетне не си е намерил майстора в лицето на херкмурския затвор.

Глин прекъсна речитатива си и се обърна към Д’Агоста.

— Имате ли някакви въпроси или коментари до момента, лейтенант?

— Да, коментар: планът е откачен.

— Може би трябваше да формулирам въпроса си по друг начин. Имате ли някакви смислени коментари?

— Смятате, че просто мога да вляза с танцова стъпка, да им спретна едно малко шоу, след което чисто и просто да си изляза? Моля ви, говорим за Херкмур. Ще имам късмет, ако не свърша в килията до Пендъргаст.

Изражението на Глин не се промени.

— Ако се придържате към сценария, няма да възникнат проблеми и „чисто и просто ще си излезете“. Всичко е планирано до последната възможна подробност. Предвидили сме точно как пазачите и затворническия персонал ще реагират на всеки ваш ход. – Глин внезапно се усмихна, тънките му устни се разтегнаха безрадостно. – Виждате ли, тъкмо в това се състои фаталната слабост на Херкмур. В това, както и в онези GPS-гривнички, които показват позицията на всеки затворник в цялата сграда с докосването на един клавиш… Извънредно глупава иновация.

— Ако отида там и направя сцена, дали пък няма да ги накарам да застанат нащрек?

— Не и ако следвате сценария. Има важна информация, до която единствено вие можете да се доберете. Както и подготвителна работа, която само вие сте в състояние да свършите.

— Подготвителна работа?

— Скоро ще стигна и до това.

Д’Агоста усети, че възмущението му нараства.

— Простете, че го казвам, но всичкото ви планиране няма да струва и пукната пара, веднъж щом се озова зад онези стени. Това е истинският свят, а хората са непредсказуеми. Не можете да знаете какво ще направят.

Глин го наблюдаваше, без да мигне.

— Ще ме извините, че не се съгласявам с вас, лейтенант но човешките същества са отвратително предсказуеми. Особено в една среда като Херкмур, където правилата на поведение са регламентирани до най-малката подробност. Планът може да ви се струва прост, дори глупав, но в това е силата му