Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Нора въздъхна при вида на огромната купчина документи. Менцес искаше резюме на информацията, която се съдържаше в тях до утре сутринта, тъй че да могат да започнат да планират „скелета“ на изложбата, да изработват надписите и обяснителните табелки. Хвърли поглед на часовника си: един след обяд.

В какво се бе забъркала?

Включи лаптопа си в контакта и го стартира. По настояване на съпруга си Бил наскоро бе сменила PC-то с „Мак“ и сега процесът на стартирането отнемаше една десета от времето – от нула до шейсет за 8,9 секунди вместо за две и половина дълги минути. Беше като да размениш „Форд Фиеста“ за „Мерцедес“ SL. Докато наблюдаваше как се появява логото на „Епъл“, Нора си помисли, че поне едно нещо в живота й е наред.

Нахлузи си чифт твърди ленени ръкавици и се зае с развързването на канапа, който придържаше първия вързоп с документи, но преди да успее да охлаби стария един век възел, конецът се разпадна в облаче прах.

Безкрайно внимателно тя отвори първата папка и измъкна пожълтял лист, изписан на френски с приличен на паяжина шрифт, и се захвана с тежката задача да го разшифрова, като си правеше бележки на лаптопа. Въпреки трудностите, които срещаше с нечетливия шрифт и френския език, усети, че е погълната от историята, която Менцес едва бе загатнал вчера.

По време на войните на Наполеон, императорът замислил налудничав план да следва пътя на Александър Велики през Близкия Изток. През 1798-а той подел масивна инвазия срещу Египет, в която участвали 400 кораба и 55000 войници. Следвайки хрумване, радикално модерно за времето си, Наполеон повел със себе си и повече от 150 цивилни учени, изследователи и инженери, за да проведат пълно проучване на Египет и тайнствените му развалини. Един от тези учени бил енергичен млад археолог на име Бертранд Магни де Кахорс.

Кахорс бил един от първите, които получили шанса да изследват най-великото откритие на египтологията на всички времена: Розетския камък, на който наполеоновите войници се натъкнали, докато копаели форд край брега. Това откритие му подсказало огромните перспективи, които се откривали. Младият археолог последвал армията на Наполеон по пътя й на юг по Нил, където попаднали на големите храмове на Луксор и, от другата страна на реката, на древния пустинен каньон, който по-късно се превърнал в най-известното гробище в света: Долината на царете.

Повечето гробници в Долината на царете били изсечени направо в скалата и не можели да се преместят, но сред тях имало и няколко, на по-незначителни фараони, регенти и везири, които били построени по-нависоко от блокове дялан варовик. Тъкмо един от тях – гробът на Сенеф, везир и регент на Тутмос IV – Кахорс решил да разглоби и да отнесе във Франция. Това бил дързък, дори опасен инженерен ход, тъй като блоковете тежали по няколко тона и трябвало един по един да бъдат смъквани от шейсетметрова скала, за да бъдат натоварени и пуснати по Нил.

Проектът тръгнал твърде зле от самото начало. Местните отказвали да работят по гробницата, тъй като вярвали, че е прокълната, затова Кахорс наел група френски войници за задачата. Първото нещастие се случило, когато вътрешната гробница – запечатана още в древни времена след обирането й – била отворена. Девет души умрели почти незабавно.

Малко по-късно била създадена хипотеза, според която въглеродният диоксид от киселинните подземни води, течащи през варовика отдолу, е изпълнил гробницата и така е причинил задушаването на първите трима войници, които влезли, наред с изпратените да ги спасят.

Но Кахорс бил обладан от странна решителност и в крайна сметка гробницата била разглобена и пренесена по Нил блок по блок до залива Абукир, където останала да лежи в пясъците, чакайки да я транспортират до Франция.

Известната Битка при Нил сложила точка на тези планове. След като адмирал Хорейшио Нелсън срещнал голямата флотилия на Наполеон и напълно я разгромил в най-решителното морско сражение в историята, императорът избягал на малък кораб, изоставяйки армията си. Те скоро капитулирали и в тези условия британците си присвоили знаменитите им колекции от египетски антики, включително Розетския камък – и Гробницата на Сенеф. Ден след подписването на клаузата за капитулация Кахорс пронизал сърцето си с меч, коленичил сред каменните блокове в пясъците на Абукир. Славата му на първи египтолог обаче не помръкнала и един потомък на същия този Кахорс днес субсидираше преоткриването на музейната експозиция на гробницата от разстояние.