Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Все още е безопасен – отдъхна си МакКоркъл. – Пресичайте един по един.

Нора енергично закрачи по тесния мост.

— Не мога да повярвам, че това някога е било част от изложба. Как, за бога, са успели да направят подобен кладенец в самите недра на музея?

— Сигурно е бил издълбан в основната скала на Манхатън – обади се Менцес някъде зад нея. – Ще трябва да го пресъздадем безопасно, когато започнем да подреждаме нашата експозиция.

От другата страна на моста прекосиха друг праг.

— Сега сме в средната гробница – обясни Уичърли. – Тук би трябвало да има друга запечатана врата. Какви изумителни фрески! Ето тук виждаме изображението на Сенеф, който се среща с боговете. А ето и още редове от Книгата на мъртвите.

— Други проклятия? – попита Нора, хвърляйки поглед към Окото на Хор, ярко изрисувано над някогашната врата.

Уичърли го освети с фенерчето си.

— Хм. За пръв път виждам подобен надпис.

Мястото, което е запечатано. Онова, което лежи под затвореното място, се преражда чрез душата Ба, която е в него; онова, което броди в затвореното място, не е обладано от душата Ба. Чрез Окото на Хор ще бъда спасен или прокълнат, о, велики боже Озирис.

— На мен определено ми звучи като проклятие – заяви МакКоркъл.

— По-скоро допускам, че е някакъв неточен цитат от Книгата на мъртвите. Тази проклетия се точи в продължение на двеста глави и никой досега не е успял да разбере всичко.

Сега гробницата премина в обширна зала, чийто сводест таван и шестте внушителни каменни стълба, които го поддържаха, бяха плътно покрити с йероглифи и рисунки. На Нора й се струваше невероятно, че това огромно, пищно украсено пространство е спяло в недрата на музея в продължение на повече от век, забравено почти от всички.

Уичърли се обърна, светлината на фенерчето му играеше по фреските.

— Това е твърде необичайно. Намираме се в Залата на колесниците, която древните наричали Зала за прогонване на враговете. На това място се складирали всички вещи, свързани с войната, от които фараонът щял да се нуждае в отвъдното – бойната му колесница, лъкове и стрели, коне, саби, ножове, пики, бойни тояги, шлем, доспехи от кожа.

Лъчът от фенера му освети един фриз, изобразяващ стотици обезглавени тела, положени на земята, чиито глави бяха подредени до тях. Земята бе оплискана с кръв, а древният художник бе добавил и такива реалистични детайли като например изплезените езици.

Продължиха да се движат през дълга поредица от коридори, докато достигнаха една стая, по-малка от останалите. На стената беше изобразена голяма рисунка, която показваше същата сцена с претеглянето на сърцето, която бяха видели по-рано, само че в много по-едър мащаб. Противната лигава фигура на Амут клечеше наблизо.

— Залата на истината – оповести Уичърли. – Дори и фараонът е бил съден, а в този случай Сенеф, който е бил почти толкова могъщ, колкото владетеля.

МакКоркъл изгрухтя, след което изчезна в следващата камера и останалите го последваха. Тя представляваше просторна зала със сводест таван, изрисуван като нощно небе, обсипано със звезди, а стените й бяха гъсто изписани с йероглифи. В средата зееше огромен гранитен саркофаг – празен. На всяка от четирите стени се чернееше по една врата.

— Какъв необикновен гроб! – възкликна Уичърли като шареше с фенерчето си. – Нямах и представа. Когато ми се обадихте, д-р Менцес, си представях нещо малко, но очарователно. Ала това е направо смайващо! Откъде, за бога, музеят се е сдобил с подобна находка?

— Историята е интересна – отвърна Менцес. – Когато Наполеон завладял Египет през 1798-а, тази гробница била част от плячката му. Той наредил да я разглобят блок по блок и да я пренесат във Франция. Но когато Нелсън разгромил французите в Битката при Нил, един шотландски морски капитан заграбил гробницата за себе си и я реконструирал в своя замък. През 19 век последният му наследник, седмият барон Ретрей, притиснат от известни финансови затруднения, я продал на един от ранните благодетели на музея, който я транспортирал с кораб през Атлантика и я подредил още докато музеят се строял.

— Бих казал, че баронът е изпуснал едно от националните съкровища на Англия.

Менцес се усмихна.

— Получил 1000 паунда в замяна.

— Ах, става все по-лошо. Дано Амут погълне сърцето на алчния барон, за туй, че е продал тази прелест! – Уичърли се разсмя и хвърли искрящо син поглед към Нора, която на свой ред се усмихна учтиво. Вниманието му ставаше очебийно, а венчалната халка на пръста й сякаш изобщо не го обезкуражаваше.