Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Единственият начин да промениш нещо е да докажеш, че някой друг е убиецът. Можеш ли да ми посочиш едно-едничко нещо, което да хвърля дори сянка от подозрение върху Диоген?

Хейуърд сбърчи чело.

— Марго Грийн описа нападателя си като…

— Марго Грийн е била нападната в полутъмна стая. Свидетелските й показания никога няма да издържат в съда. – Сингълтън се поколеба. – Слушай, Лора – продължи той вече по-меко: – Да не се залъгваме един друг. Знам през какво преминаваш. Да се сближиш с някого от силите на реда никога не е лесна работа. Да скъсаш с него е още по-трудно. А с Винсънт Д’Агоста, потънал до уши в този случай, не се учудвам, че изпитваш нотка на…

— Д’Агоста и аз сме древна история – прекъсна го Лора. – Така че не съм очарована от тази инсинуация. В тази връзка, не съм очарована и от посещението ти.

Сингълтън вдигна купчина листове от един стол, остави ги на пода и седна. Наведе глава, подпря лакти на коленете си, въздъхна и вдигна поглед към нея.

— Лора, ти си най-младата жена капитан в отдел „Убийства“ в историята на НПУ. Два пъти по-добра си, от който и да е мъж на този пост. Комисар Рокър те обожава. Кметът те обожава. За собствените ти подчинени важи същото. Някой ден ще бъдеш комисар – толкова си добра! Не съм дошъл тук по ничия молба. Посещението ми е по собствено желание. За да те предупредя, че си губиш времето. ФБР се движат напред по случая с Пендъргаст. Смятат, че той е очистил Бекър и въобще не ги интересуват някакви си несъвпадения. Имаш само някакво предчувствие, нищо повече… И просто не си струва да захвърлиш кариерата си заради едно предчувствие. Защото точно това ще се случи, ако се опълчиш на ФБР – и загубиш.

Тя задържа погледа си върху него и пое дълбоко дъх.

— Така да бъде.

Малката групичка заслиза по потъналото в прах стълбище към Гробницата на Сенеф. Обувките им оставяха отпечатъци като в пресен сняг.

Уичърли се спря и освети наоколо.

— Аха! Това тук египтяните го наричали Първият проход на Бога по пътеката на Слънцето. – Той се обърна към Нора и Менцес. – Интересно ли ви е или ставам досаден?

— Но моля ви се! – окуражи го Менцес. – Нека да си проведем научно-популярната обиколка.

Белите зъби на Уичърли блеснаха на слабата светлина.

— Проблемът е, че голяма част от смисъла на посланията на тези древни гробници все още ни убягва. За сметка на това е лесно да определиш възрастта им – тази например изглежда сравнително типична за Новото Царство, бих казал края на XVIII династия.

— Право в целта – кимна Менцес. – Сенеф е бил везир и регент на Тутмос IV.

— Благодаря ви. – Уичърли попи комплимента с явно задоволство. – Повечето от тези гробове от Новото Царство се състоят от три части: външна, средна и вътрешна гробница, разделени общо на дванадесет камери, които заедно символизират преминаването на Бога на Слънцето през Подземния свят по време на дванадесетте часа на нощта. Фараонът бил погребван по залез и душата му придружавала Бога на Слънцето в неговата ладия, докато пътувал към тържественото си прераждане по изгрев.

Той насочи фенерчето си напред и освети един портал в отсрещния край на помещението.

— Това стълбище е било запълнено с чакъл и завършвало в запечатана врата.

Продължиха да се спускат надолу, докато най-сетне стигнаха масивна врата, на чиято носеща греда бе гравирано огромно Око на Хор. Уичърли спря и освети Окото и йероглифите около него.

— Можете ли да ги разчетете? – попита Менцес.

Уичърли се усмихна широко:

— Твърде добре. Това е проклятие. – Той смигна лукаво на Нора. – Нека Амут погълне сърцето на всеки, който пристъпи този праг!

Настъпи кратка тишина.

МакКоркъл се изсмя тънко:

— Това ли е всичко?

— За древния крадец – подзе Уичърли, – това би било напълно достатъчно. Такова проклятие си е истинска страхотия.

— Кой е Амут? – запита Нора.

— Онзи, който поглъща прокълнатите. – Уичърли посочи с фенерчето към една избледняла рисунка на отсрещната стена, на която бе изобразено чудовище с крокодилска глава, тяло на леопард и гротескните задни крака на хипопотам, легнало на пясъка с широко отворена паст и готово да погълне подредени в редица човешки сърца. – Злите думи и дела правели сърцето тежко; след смъртта Анубис претеглял сърцето на покойника на везни с Перото на Маат. Ако се окажело, че сърцето тежи повече от перото, богът с глава на бабуин, Тот, го хвърлял за храна на чудовището Амут. Амут прекосявал пясъците на запад, за да изхвърли изпражненията си и ето как свършвал всеки, който не бил водил праведен живот – като фекалия, печаща се в сърцето на западната пустиня.