Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Той усети, че неприятното чувство се засилва. В гробницата имаше хора, знаеше го, но защо бе това внезапно, отчаяно усилие да бъдат изведени оттам? Дали нещо вътре не беше наред?

Кръвта му изстина при това предположение. Истината беше, че гробът представляваше великолепна възможност за разиграване на терористична атака. Вътре имаше изключително висока концентрация на пари, власт и влиятелност: дузина политици, както и каймакът на нюйоркския елит и водещите фигури в корпоративния свят, правото и науката – да не говорим, че там бяха и най-важните служители на самия музей.

Смитбак върна вниманието си към Пендъргаст, който вадеше бутилките с шампанско от леда и ги хвърляше в кошчето за боклук. В следващата минута съдът вече бе празен, с изключение на купчина потрошен и разтапящ се лед. Сега агентът пристъпи към съседната маса и с широк жест я разчисти от всичко по нея, изпращайки плата със скариди, планини от хайвер, сирена, прошуто и хлебчета с трясък на пода.

Покрусен, Смитбак наблюдаваше едно масивно парче сирене „Бри“ да се търкаля през залата, докато най-сетне не се разплеска в един тъмен ъгъл.

Пендъргаст минаваше от маса на маса и събираше чаените свещи, след което ги подреди в кръг около разчистеното пространство, за да осигури светлина.

Какво, по дяволите, прави той ?

В салона влетя един мъж с някаква бутилка в ръка, която Пендъргаст незабавно взе, разгледа и пъхна в купчината лед. След малко пристигнаха още двама души, от които единият буташе количка, натоварена със стъклария и лабораторно оборудване – колби и чаши, – които последваха бутилката в леда.

Пендъргаст се изправи и с гръб към скривалището на Смитбак започна да навива ръкави.

— Трябва ми доброволец – произнесе той.

— Какво точно правите? – попита Манети.

— Нитроглицерин.

Последва тишина.

Директорът на охраната прочисти гърло.

— Това е лудост. Не може да няма по-добър начин да проникнете в гробницата, от това да вдигнете във въздуха вратите.

— Няма ли доброволци?

— Ще позвъня на отряда за бързо реагиране – заяви Манети. – За да проникнем вътре са ни необходими професионалисти. Не можем просто така да взривяваме.

— Добре тогава – рече Пендъргаст. – Вие какво ще кажете, господин Смитбак?

Смитбак замръзна в тъмнината, поколеба се и се озърна наоколо.

— Кой, аз? – каза той накрая с тънък гласец.

— Ако не се лъжа, вие сте единственият тук, който носи тази фамилия.

Смитбак излезе от сенките до вратата и пристъпи в салона. Чак сега Пендъргаст се обърна и го погледна право в очите.

— Ъ-ъ-ъ… разбира се – измънка журналистът. – За мен е удоволствие да помагам в… ъ-ъ-ъ… един момент. Нитро ли казахте?

— Казах го.

— Ще бъде ли опасно?

— Като вземем предвид липсата ми на опит при синтеза и примесите в продукта, които несъмнено ще се получат, бих преценил шансовете като малко по-добри от петдесет процента.

— Шансове за какво?

— Да избегнем преждевременна детонация.

Смитбак преглътна.

— Вие явно… се тревожите за това, което се случва в гробницата.

— Всъщност аз съм ужасен, ако трябва да бъдем точни, господин Смитбак.

— Жена ми е вътре.

— В такъв случай имате прекрасен стимул да помогнете.

Смитбак се стегна.

— Само кажете какво трябва да направя.

— Благодаря ви. – Пендъргаст се обърна към Манети. – Погрижете се всички да излязат от залата и да се скрият.

— Ще се обадя на специалните части и настоявам да…

Но изразът по лицето на агента го накара да замлъкне.

Пазачите побързаха да се изнесат и Манети ги последва с пращящата радиостанция в ръка.

Пендъргаст отново погледна Смитбак.

— А сега, ако бъдете така добър да следвате инструкциите ми дословно, ще имаме доста приличен шанс за успех.

Той се обърна, за да се заеме с построяването на апаратурата: обръщаше бутилките, за да се изстудят по-бързо; взе една колба, зарови я дълбоко в леда и нагласи в нея стъклен термометър.

— Проблемът, господин Смитбак, се състои в това, че нямаме време да действаме както си му е редът. Налага се да смесим реактивите бързо. А това в някои случаи предизвиква нежелателен резултат.

— Вижте какво, кажете ми какво става в гробницата.

— Нека се концентрираме върху настоящата задача, ако обичате.

Репортерът отново преглътна и се опита да се овладее. Всички мисли за страхотна статия се изпариха от главата му. Нора е вътре, Нора е вътре – фразата отекваше в съзнанието му като барабанен ритъм.