Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Д’Агоста кимна. Върна се на платформата и вдигна значката си така, че чакащите да я видят.

— НПУ. Опразнете станцията. Всички навън.

Хората го изгледаха незаинтересовано.

— Вън! Полицейска акция! Омитайте се.

Звукът от двата изстрела прокънтя в затвореното пространство и сякаш ги събуди. Те се придвижиха към изходите, внезапно разтревожени, и всред обърканите разговори Д’Агоста чу думите „терорист“ и „бомба“.

— Искам всички да излязат спокойно и без паника – подвикна той след тях.

Звукът от третия изстрел напълно опразни спирката. Д’Агоста изтича обратно при Хейуърд, която се бореше с решетката. Помогна й да я отворят и заедно се вмъкнаха от другата страна.

Пред тях се простираше прав участък от около сто метра, след което коридорът рязко завиваше към подземния вход на музея. Мозайки по стените изобразяваха скелети на бозайници и динозаври, а на места имаше парцаливи плакати, обявяващи предстоящи музейни изложения, включително и някои по-нови, по случай „Гробницата на Сенеф“. Хейуърд измъкна от джоба си сгънатите скици и ги разпростря по циментовия под. Целите бяха покрити с надраскани бележки – на Д’Агоста му се стори, че ги е преглеждала нееднократно.

— Това тук е гробницата – каза Хейуърд, като посочи картата. – А ето и подземният тунел. Точно тук, между един от ъглите на гробницата и този тунел, бетонната стена изтънява до около две стъпки.

Д’Агоста клекна и разгледа скицата.

— Не виждам точни обозначения на размерите.

— Няма такива. Огледаха само гробницата, останалото са предположения.

Д’Агоста се намръщи.

— Мащабът е 100:1 см. Не дава особена прецизност.

— Не.

Тя задържа поглед върху картата, след което събра листовете от земята, повървя четиридесетина метра надолу по коридора и отново спря.

— Бих казала, че слабото място е точно тук.

Ревът на приближаваща мотриса изпълни въздуха, докато влакът преминаваше през станцията, без да спре, след което бързо отмря в далечината.

— Била ли си в гробницата? – попита Д’Агоста.

— Вини, аз на практика живеех в гробницата.

— И там метрото се чува?

— През цялото време. Така и не успяха да звукоизолират.

Д’Агоста долепи ухо до стената.

— Щом те чуват, би трябвало и ние да чуем какво става вътре.

— За тази цел би трябвало да вдигат доста шум.

Той се изправи и погледна Хейуърд.

— Вдигат и още как.

След което отново притисна ухо до стената.

От скривалището си до вратата Смитбак наблюдаваше как роптаещите тълпи биват извеждани от залата и насочвани към асансьорите. Той се задържа на мястото си още няколко минути, докато и последните гости го подминат, после пропълзя напред, мушна се под кадифеното въже и като се притискаше в стената, стигна до ъгъла, откъдето можеше да надникне в Египетската зала. Не беше трудно да остане скрит: тук нямаше друга светлина, освен тази от свещите, които продължаваха да горят в салона и оставяха голяма част от преддверието в мрак.

Спотаен в сенките до входа, той гледаше как една малка групичка хора се появява от страничната врата, която водеше към контролното помещение. Разпозна Манети в обичайния му грозен кафяв костюм. Останалите бяха от музейната охрана, с изключение на един мъж, който конкретно привлече вниманието му. Беше висок брюнет и носеше бяло поло и панталон. При все че лицето му бе извърнато настрани, на бузата явно личеше широка превръзка. Това, което заинтересува Смитбак бе не толкова външният вид на човека, колкото начинът, по който се движеше: плавно и с почти котешка грация. Напомняше му за някого…

Смитбак наблюдаваше как мъжа се отправя към един сребърен съд, пълен с натрошен лед. Вътре бяха наредени дузина шишета с шампанско, чиито гърла сочеха нагоре.

— Помогнете ми да извадя тези бутилки – чу той да казва мъжа на Манети – и в мига, в който заговори, Смитбак разпозна медения глас.

Специален агент Пендъргаст. Вън от затвора? Какво правеше тук ? Той изпита внезапна тръпка на възбуда и изненада: ето го човекът, чието име Смитбак се опитваше да изчисти; разхождаше се наоколо толкова небрежно, сякаш имотът беше негов! Но наред с възбудата го облада и внезапна тревога – опитът му говореше, че Пендъргаст се появява само в ситуации, когато нещата здравата са се объркали.

Двама от пазачите притичаха към входа на гробницата и Смитбак видя, че правят опит да разбият вратите с помощта на лост и ковашки чук – безуспешно.