Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Знаеше ли това, Констанс? Че Антоан с убил и подложил на вивисекция твоята сестра? Сигурно. Може би в началото е било само предположение, странен каприз на мрачна фантазия. Без съмнение, ти си го приписала на собствения си извратен начин на мислене. Но с времето – а вие двамата сте имали толкова много време – той е прераснал от вероятност в убеденост. Макар че със сигурност всичко това е било подсъзнателно, погребано толкова дълбоко, че да бъде почти неразкриваемо. Но все пак ти си го знаела, разбира се, че си го знаела.

Каква възхитително иронична ситуация. Този човек, Антоан Пендъргаст, е убил родната ти сестра – за да удължи своя собствен живот… а в крайна сметка и твоя! Това е мъжът, на когото дължиш всичко! Знаеш ли колко много деца е трябвало да умрат, за да може да създаде той своя еликсир в името на това ти да се наслаждаваш на неестествено дългото си детство? Родила си се нормална, Констанс; но благодарение на чичо Антоан си се превърнала в извращение на природата, в изрод. Това беше твой израз, нали? Изрод.

И сега, скъпа моя, измамена Констанс, вече не можеш да отхвърляш тази представа. Невъзможно е да я игнорираш като рожба на въображението си или като тъмен, ирационален страх, подобен на този, който изпитваме в нощи, когато гръмотевиците навън не ни дават да заспим. Защото най-лошото в действителност е истината: точно така се е случило. Сестра ти е била убита, за да бъде продължен твоят живот. Знам го, защото преди да умре, чичо Антоан сам ми го каза.

О, да: проведох няколко очарователни разговора със стария джентълмен. Как бих могъл да не подиря един скъп роднина с толкова колоритна история, със светоглед, така близък до моя собствен? Самата вероятност да е още жив след всички тези десетилетия прибавяше тръпка на възбуда към търсенето ми и аз не си отдъхнах, докато не открих най-сетне следите му. Той бързо схвана моята собствена природа и съвсем естествено изпита силно желание твоя път никога да не прекоси моя – ала в замяна на обещанието ми, че с теб не ще се срещнем, пра-чичо Антоан с радост обсъждаше своето… как да кажа, уникално разрешение на драмата на един покварен свят! Потвърди всичко: съществуването на отварата за удължаване на живота – макар че не сподели с мен метода за приготвянето й. Скъпият чичо Антоан, съжалявах, че се наложи да го оставя да си отиде; светът беше едно интересно място, докато той го обитаваше. Но по времето на убийството му бях твърде погълнат от собствените си планове, за да му помогна да избегне съдбата си.

Затова питам още веднъж: какво беше за теб да живееш в този дом толкова много години като помощница на убиеца на сестра ти? Не мога да си го представя дори отчасти. Не е чудно, че душевността ти е тъй крехка – не е чудно, че брат ми толкова се бои за умственото ти здраве. Двамата заедно в тази къща: а не е ли възможно даже да си влязла в… как да кажа… интимни отношения с Антоан? Но не, не и това: аз съм първият мъж, станал господар на този храм, скъпа Констанс – физическите доказателства бяха неопровержими. Ала ти си го обичала – без съмнение си го обичала.

И какво ти остава сега, бедна моя, достойна за съжаление, Констанс? Безценни мой паднал ангеле? Съучастница в братоубийство, спътница на човека, отнел живота на сестра ти? Самият въздух, който дишаш, дължиш на нея и на останалите жертви на Антоан. Заслужаваш ли да продължиш това извратено съществувание? И кой би жалил кончината ти? Брат ми със сигурност не: би престанала да представляваш товара от вина, който сега си за него. Рен? Проктър? Колко смехотворно. Аз няма да скърбя за теб: ти бе играчка; лесно разгадана мистерия – разбита съкровищница, оказала се празна; жертва на животински нагон. Затова приеми от мен един съвет и моля те, повярвай, че това са единствените искрени алтруистични думи, които някога съм изричал пред теб.

Постъпи благородно. Сложи край на неестествения си живот.

Вечно твой

П.П. Изненадан бях да установя колко детински е бил предишният ти опит за самоубийство. Разбира се, сега вече знаеш, че не трябва да кълцаш както ти падне напречно на китките; движението на ножа се възпира от сухожилията. За по-задоволителен резултат режи надлъжно, между сухожилията – само един прорез: бавен, силен и преди всичко дълбок. Що се отнася до собствения ми белег: не е ли удивително какво може да се постигне с малко грим и восък?“

Измина един дълъг и неудобен момент.