Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Пендъргаст обаче знаеше и друго: в продължение на десет секунди – между 640 и 630 – мониторът, който предаваше образа конкретно от тази камера, щеше да се контролира от флаш драйва, пъхнат в компютъра. Устройството щеше временно да съхрани предишните десет секунди запис от камерата и да ги прожектира отново. После щеше да премине към следващата камера, към по-следващата и така нататък, и да повтаря същата процедура. Плейбекът щеше да се включва само по веднъж на монитор, което оставяше на Пендъргаст интервал от най-много десет секунди да прекоси зрителното поле на всяка камера. Това налагаше времето да се разчете перфектно.

Агентът премина безпроблемно и продължи по дългите празни коридори на сграда С – пазачите се бяха оттеглили в друга посока поради акцията по преследването на бегълците. От време на време той ускоряваше крачка, понякога забавяше, като минаваше край всяка камера точно в момента, в който старият видеосигнал щеше да бъде повторен. Радиостанцията му често пращеше. Веднъж се размина със стегната група тичащи пазачи и бързо клекна да си завърже обувката, извръщайки насиненото си лице настрани. Те го подминаха, без да го погледнат – очевидно цялото им внимание беше насочено другаде.

Той прекоси трапезарията и кухнята на сграда С, въздухът тегнеше от острия мирис на почистващи препарати. Зави отново и после пак, докато накрая достигна последната отсечка от коридора преди контролно-пропускателния пункт и охраняемите врати между Херкмур, Сграда С/ Федерална и Херкмур, Сграда В/ Щатска.

Лицето на Пендъргаст бе добре познато в сграда С. Но в сграда В никой не го беше виждал.

Приближи се до портала, прокара кредитната карта, постави ръка върху скенера за пръстови отпечатъци и зачака.

Сърцето му биеше доста по-бързо от обичайното. Беше дошъл мигът на истината.

Точно на 290 секунди лампичката блесна в зелено и металните ключалки се отвориха.

Пендъргаст пристъпи в сграда В. Пое по първото разклонение на коридора, а после се спря в тъмния ъгъл, който се образуваше на завоя. Прокара пръсти по най-дълбоката рана на бузата си и с рязко движение дръпна шевовете. Когато топлата кръв започна да се стича, той я размаза по лицето, врата и ръцете си. След това надигна ризата си и огледа странично разположения върху тялото му прорез, откъдето бе минало острието. Вдиша дълбоко и разкъса и тази рана.

Нараняванията трябваше да изглеждат възможно най-пресни.

На 110 секунди той чу забързани стъпки и, както очакваше, един от бегълците – Джъг – го подмина тичешком. Очевидно послушно бе последвал предначертаната от Глин схема. Разбира се, опитът щеше да е безуспешен – щяха да го заловят при изхода на сграда В, ако не и по-рано, – но в крайна сметка и това влизаше в плана. Бандата на Почо не бе нищо повече от димна завеса. Никой от престъпниците нямаше да се измъкне.

В момента, в който Джъг мина край него, Пендъргаст изпищя и се просна на пода, като междувременно натискаше бутона за спешни случаи:

— Служител на земята! Незабавни действия! Служител на земята!

Ралф Кидър, работещ като медицинска сестра на персонала, коленичи над проснатата фигура на гарда, който хълцаше като бебе и мрънкаше нещо за това как бил нападнат и че не иска да умре, и се опита да съсредоточи вниманието си върху настоящия проблем. Преслуша сърдечния ритъм на мъжа със стетоскопа си – бърз и силен, – опипа врата и крайниците за счупвания, измери кръвното налягане – отлично – и прегледа прорезната рана на лицето: гадна, но повърхността.

— Къде ви боли? – попита той отново, губейки търпение. – Къде са нараняванията ви? Отговорете ми!

— Лицето ми, той ми наряза лицето! – изкрещя човекът, като за пръв път успя да произведе относително свързано изречение.

— Виждам. Къде другаде?

— Наръга ме! О, гърдите ми, как боли!

Кидър внимателно опипа ребрата, забеляза подуването и усети леката неравност на няколко счупени, но не и разместени. Действително имаше прободна рана, която кървеше обилно, но бързият преглед показа, че реброто е отклонило острието и му е попречило да пробие плеврата.

— Няма ви нищо, което да не може да се оправи с малко почивка – произнесе той остро и се обърна към двамата от спешния медицински екип. – Отнесете го долу в амбулатория B. Ще пуснем кръвна картина, рентген, ще позакърпим раните. Противотетанусна инжекция и амоксициклин. Не виждам причина да го транспортираме във външна болница.