Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Сега Пендъргаст се прилепи в ъгъла, облегна гръб на тухлите и се смъкна на земята. Постави отражателя пред себе си, така че външните два края на V-образния рефлектор да се допират до стените, образувайки прав ъгъл.

Това бе прост, но много добре изпълнен трик, една от най-старите сценични илюзии на маговете: да се използват огледала, нагласени под определен ъгъл, уж че човекът изчезва. Този фокус се правеше още от 1860-а, когато „Шкафът на Протеус“ на професор Джон Пепър и номерът „Сфинкс“ на полковник Стодър – една жена лягаше в кутия, която после се оказваше празна – бяха голямата мода на Бродуей. Разположен в ъгъла на двора, отражателят имаше същия ефект: всъщност той пресъздаваше огледална кутия, в която Пендъргаст можеше да се скрие. Отразяваше циментовите стени и създаваше илюзията, че ъгълът е празен. Само някой, който специално се приближеше, би могъл да разкрие измамата – а настоящата паника бе пресметната така, че да предотврати тази възможност.

На 821 секунди Пендъргаст чу, че електронните ключалки изщракват: вратите се отвориха и четирима гардове от близкия пункт №7 връхлетяха в двор 4 с извадени електро-шокови пушки.

— Оградата е прерязана! – изкрещя единият, като сочеше зейналата дупка в отсрещния край.

Докато великолепната четворка спринтираше към отвора, Пендъргаст се изправи, прилепи двете части на светло-отражателя една към друга, нави го на компактна тръбичка и го върна обратно в улука. После се плъзна през отворения портал в сградата, притича край ъгъла и се шмугна в близките тоалетни. Без да се бави влезе в пред-предпоследната кабинка, стъпи върху чинията и надигна плочката на тавана над главата си. Там, залепен от вътрешната страна, той откри един найлонов плик, в който имаше тънък четиригигабайтов флаш мемори чип, кредитна карта, малка подкожна игла и спринцовка, тиксо и капсулка, пълна с кафява течност. След като прибра вещите по джобовете си, излезе от тоалетните и се спусна по коридора към караулен пункт №7. Точно както Глин бе предвидил: от петимата дежурни четирима бяха реагирали на сигнала за тревога, оставяйки единствения командващ пазач в будката, заобиколен със стена от видеомонитори. Човекът крещеше някакви заповеди в микрофона си и почти истерично натискаше копче след копче, в опит да хване дирите на изчезналите затворници. Бягството бе предизвикало впечатляваща мобилизация. Ако се съдеше по разпалените викове на гарда, един от бегълците вече бе настигнат и заловен.

Както Глин бе очаквал, вратата на караулка №7 си седеше отключена поради припряното тръгване на гардовете.

Пендъргаст бързо влезе вътре, преметна ръка през врата на пазача и го инжектира. Мъжът се отпусна, без да издаде звук и агентът го положи на пода, след което покри част от микрофона му с ръка и изрева дрезгаво:

— Виждам единия! Тръгвам след него!

Експедитивно разсъблече изпадналия в безсъзнание мъж под пращящия съпровод на радиостанцията, която гърмеше заповеди да остане на поста си. За по-малко от минута Пендъргаст бе облякъл униформата, бе закачил значката и се беше екипирал със сълзотворен газ, електрошокова пушка, палка, радиостанция и пейджър за спешни обаждания. Беше по-строен от собственика на дрехите, но с някои малки нагласяния дегизировката прие съвсем убедителен вид.

След това разрови из многобройните сървъри, докато откри правилния порт. Измъкна флаш драйв устройството от плика и го пъхна вътре. После отново насочи вниманието си към пазача: чевръсто му завърза ръцете зад гърба, залепи му устата с тиксото, стегна и коленете му неподвижно. Извлачи упоения мъж до тоалетните, сложи го седнал върху чинията, привърза торса му към казанчето, за да стои изправен, заключи кабинката и изпълзя изпод вратата.

Пендъргаст застана пред огледалото. Свали бинтовете си и ги натъпка в кошчето за боклук, след което счупи стъклената ампулка над мивката и с масажиращи движения втри течността върху главата си. От платиненоруса косата му придоби невзрачен тъмнокафяв цвят. Той излезе от помещението и пое надолу по коридора, после зави надясно и се спря точно преди да мине край камерата, за да се консултира с таймера: 660 секунди.

Изчака на дисплея да се изпише 640 и продължи напред със спокойна крачка, като през цялото време държеше под око часовника. Знаеше, че много хора ще гледат видеозаписа. Въпреки че носеше униформа на пазач, той все пак се движеше в грешната посока – обратна на тази на избягалите – и лицето му все още беше насинено и подуто. В сграда С го познаваха добре. Всеки, който го мернеше, щеше да го различи.