Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Каква е причината? – попита Боргес, като отново вдигна ръка да спре Джъги.

— Причината е, че знам как да се измъкна оттук.

Последва наелектризирана тишина.

— Глупости! – каза Джъги и замахна с острието. Но Албиноса бе готов и изненадващо изстреля топката в него, като го извади от равновесие. Топката отскочи и се търкулна настрана.

— Нима ще ме убиете и ще прекарате остатъка от живота си тук, без никога да разберете дали казвам истината?

— Тоя дрънка врели-некипели – изкриви устни Джъги. – Той пречука Почо, забравихте ли? – И отново се втурна напред, но Албиноса отскочи настрани и се завъртя като матадор. Боргес сграбчи Очоа за рамото с желязна хватка.

— Той пречука Почо, по дяволите!

— Остави го да говори.

— Свобода – продължи Албиноса, а провлеченият му акцент правеше думата да звучи апетитно. – От толкова отдавна ли сте зад решетките, че сте забравили това?

— Боргес, никой не излиза оттук – каза Джъги. – Дай да приключваме.

— Мамка ти, Джъг, не прави нищо!

Очоа се огледа наоколо и видя, че другите го зяпат. Не можеше да повярва: нещастникът си спасяваше кожата със сладки приказки.

— Да го изслушаме – обади се друг член на бандата, Роуни. Останалите кимнаха.

— Това е кучият син, който оправи Почо – каза Джъги отново, но усети, че убедеността започва да се оттича от гласа му.

— Е, та? – вдигна вежди Боргес. – Може пък Почо да е имал нужда от малко оправяне.

Албиноса продължи да говори тихо.

— Боргес излиза пръв – рече той. – Защото пръв ми повярва. Джъг, ако си готов, ти ще си следващият.

— Да изляза ли? Кога? – попита Боргес.

— Точно сега, докато гардовете ги няма.

— Я върви по дяволите! – изръмжа Очоа.

— Хубаво, вместо Джъг, вземам теб. – И Албиноса посочи Роуни. – Готов ли си?

— Знаеш, че съм.

— Я чакайте малко, по дяволите! – Очоа се хвърли напред, но последва едно мълниеносно движение, което го хвана напълно неподготвен, и в следващия момент Албиноса държеше острието.

Джъги отстъпи назад.

— Ах ти, кучи сине…

— Той само ни губи времето – заяви Албиноса. – Още една дума, и ще му отрежа езика. Някакви възражения? – И той огледа групата.

Никой не отговори.

Очоа стоеше задъхан и не казваше нищо. Копелето беше убило Почо и се беше възкачило на престола просто така. Как беше възможно това да се случи толкова бързо?

— А всички, които се съмняват в мен, нека погледнат тук. – Албиноса сграбчи оградата точно там, където през брънките преминаваше завареният шев, и рязко я дръпна. Халките се разделиха без усилие. Мъжът продължи да дърпа още малко и направи отвор, достатъчно голям, за да пропусне човешко тяло.

Те го зяпнаха в потрес.

— Следвайте инструкциите ми и ще излезете оттук – дори и вие, господин Джъг. За да докажа искреността си, ще мина последен. Подготвил съм всичко до най-малката подробност. От отвъдната страна на оградата ще се разпръснете и всеки от вас ще тръгне по различен маршрут. Ето какъв е планът…

Пендъргаст почака, докато и последният – Джъг, се провря през оградата и изчезна. Момчетата на Лакара прескачаха през отвора толкова бързо, че едва ли ги беше грижа дали ще ги последва или не – тъкмо както Пендъргаст се надяваше. Всеки от тях щеше да поеме по различен маршрут, умело хореографиран от Ели Глин, така че да предизвика максимална реакция и бъркотия.

След като Джъг се скри от погледа му, Пендъргаст сграбчи срязаната ограда, която се бе върнала в нормалното си положение и разшири процепа колкото се може повече, огъвайки метала, така че да направи дупката очевидна за пазачите, които скоро щяха да дойдат. Отстъпи назад и погледна електронния часовник на китката си, който, в случая на Пендъргаст, можеше да се похвали с доста повече изкусни джаджи, отколкото предполагаше евтината му пластмасова външност. Въпросните джаджи включваха и приемник, получаващ сателитни сигнали, чрез които се измерваше точно време – това щеше да е от първостепенна важност за предстоящата операция. Той изчака да настъпи уречения час, после натисна едно бутонче на часовника и активира таймера. Дисплеят започна обратно броене от 900 секунди.

Пендъргаст направи крачка назад и зачака.

На 846 секунди въздухът се изпълни с внезапния вой на сирени. Пендъргаст се обърна, пъргаво прекоси двора и се отправи към най-близката до вратата сграда, където две охлузени циментови стени се свързваха под прав ъгъл. Там той бръкна в улука и извади дълга тясна тръбичка: същата, която Д’Агоста бе оставил преди няколко дни. Разви я и рязко я тръсна. Тя веднага зае нужната форма: два еднакви платнени квадрата, всеки със страна около три стъпки, съединени по единия ръб, така че да образуват V-образна форма. Квадратите бяха покрити с много тънък пласт светло-отражателен найлон. Всъщност всичко това представляваше модифициран от Глин стандартен портативен светло-отражател, като онези, които се използваха при рекламни снимки на открито.