Линкольн Чайлд - Трескави сънища

… Но в този миг той видя бясната активност вътре в колата: набитият мъж се стрелна напред, пресегна се към волана, изпълвайки предното стъкло с туловището си. В същото време пушката изгърмя отново. Ролсът се обърна и спря под странен ъгъл, преграждайки шосето. Триъгълна корона от кръв покриваше сега вътрешната страна на предното стъкло и закриваше вътрешността.

Кого беше уцелил?

Докато гледаше, той видя кълбо пушек да излиза от колата, последвано от пукот на пушка. Милисекунда по-късно един куршум прелетя през храстите на по-малко от три стъпки от мястото, където се беше скрил. Втори изстрел, който улучи нисана със звън на метал.

Стрелецът мигновено се дръпна назад и се изтърколи от леглото в кабината. Когато следващ куршум мина покрай него, той запали двигателя и хвърли пушката на пасажерската седалка, където тя падна върху друго оръжие: пушка със скъсена двойна цев, с украсен приклад от черно дърво. Със скърцане на гуми той отпраши по старата просека, повличайки след себе си талази испански мъх и прах.

Взе завоя, после следващия, ускорявайки до деветдесет километра в час, въпреки състоянието на пътя. Пушките се плъзнаха към него и той ги блъсна назад, като хвърли червено одеяло върху тях. Още един завой, още скърцане на гуми и вече можеше да види щатската магистрала пред себе си. Едва сега, приближавайки се към безопасността, той си позволи да бликнат от него неудовлетворение и разочарование.

— По дяволите ! – извика Джъдсън Естерхази и започна да блъска с юмрук върху таблото. – Мътните да го вземат!

Ню Йорк сити

Д-р Джон Фелдър вървеше по дългия хладен коридор в охраняваното отделение на „Белвю“, придружаван от един пазач. Дребен, слаб и елегантен, Фелдър знаеше отлично колко много изпъква той на фона на всеобщата мръсотия и контролиран хаос на отделението. Това беше второто му интервю с пациентката. В първото бе задал всички обичайни, задължителни въпроси, водейки си точни бележки. Бе направил достатъчно, за да удовлетвори законните си отговорности като съдебно-назначен психиатър, който трябва да даде компетентно мнение. Всъщност бе стигнал до категорично заключение: жената бе неспособна да различи правилно от грешно и затова не бе отговорна за действията си.

Но все пак изпитваше дълбоко неудовлетворение. Беше въвлечен в много необичаен случай. Бе виждал неща, които малцина лекари бяха виждали; беше преглеждал изключителни представители на криминалната патология. Но никога преди не се бе сблъсквал с нещо подобно. Може би за първи път в професионалната си кариера той чувстваше, че не се е докоснал до същността на психиката на тази пациентка — ни най-малко.

Обикновено, при бюрокрация като тази, подобен факт нямаше голямо значение. Технически погледнато, работата му бе свършена. Но той се беше въздържал да направи окончателен извод, колебаейки се в оценката си, което му предоставяше възможност за друго интервю. И този път, реши той, искаше да има разговор. Просто нормален разговор между двама души – нищо повече, нищо по-малко.

Той зави на ъгъла и продължи нататък по безкрайния коридор. Шумовете, виковете, миризмите и звуците на охраняваното отделение едва стигаха до съзнанието му, докато размишляваше над мистерията на случая. Първо въпросът за идентичността на младата жена. Въпреки старателното търсене съдебните администратори не можаха да открият свидетелство за раждане, номер на социална осигуровка или други документални доказателства за нейното съществуване, освен няколко аристократични и умишлено двусмислени документа от института „Фийвършам“ в графство Пътнам. Британският паспорт, намерен в имуществото й, беше наистина достатъчен, но той бе получен посредством извънредно ловка измама, извършена от един нискостоящ чиновник в консулството в Бостън. Изглеждаше така, сякаш тя се е появила на земята напълно оформена, като Атина Палада, излизаща от челото на Зевс.

Докато стъпките му отекваха по дългия коридор, Фелдър се опита да не мисли прекалено много за това какво ще я пита. Там, където официалният разпит не беше пробил нейната непроницаемост, спонтанният разговор може би щеше да сполучи.

Той зави зад последния ъгъл, пристигайки в стаята за срещи. Един дежурен охранител отключи сивата метална врата с кръгло прозорче и го въведе в малка, пестеливо обзаведена, но не съвсем неприятна стая с няколко стола, масичка за кафе, няколко списания, лампа и едностранно огледало, покриващо едната стена.